Цялото й семейство още носеше този срам. Майка й страдаше заради загубата на приятелите си, макар че яростно и храбро защитаваше паметта му. Дори чичо Рупърт престана да пише, когато скандалът избухна. Искаше да избегне петното, ако бъде свързан със семейството като близък роднина. А Роджър... е, неговата безсмъртна и вечна любов не успя да преживее дори един скандал.
Одриана се опитваше да поддържа нещо подобно на безразличие, но сърцето й се свиваше от дълбока скръб всеки път при мисълта за Роджър. В крайна сметка имаше и нещо положително – това нямаше да се случи никога повече. Никога нямаше да бъде разочарована отново и тази мисъл й носеше известно успокоение. Защото след фаталния обрат в живота й никой мъж не би й предложил брак.
Каза на майка си, че ще живее при братовчедка си Дафни, за да намали финансовото бреме върху семейството след смъртта на баща й, тъй като вече се издържаха единствено от малката рента на майка й. Всъщност истината бе, че искаше да избяга от стария си живот, който беше застинал в мъртва точка, и да си създаде нов, в който да намери удовлетворение, отговарящо на променените й очаквания.
От долния етаж долиташе приглушена врява. Тук, на втория етаж, беше тихо, с изключение на звука от затръшването на някоя врата. Тишината й донесе облекчение. В тези стаи има хора, помисли си тя. Ако „Домино“ опиташе нещо, тя щеше да се разпищи и вероятно някой бързо щеше да й се притече на помощ.
Одриана придърпа шала и се уви по-плътно с него, за да се предпази от друг вид студ. Под топлата вълнена материя ръката й стисна пистолета на Дафни. Беше го взела само за кураж, пък и така Дафни нямаше да има повод да я упреква, че е тръгнала незащитена.
За нещастие обаче тежестта му в ръката й само я накара да се разтрепери отново.
Себастиан натисна дръжката. За негова изненада тя поддаде и той отвори вратата на стаята.
Една лампа вътре го заслепи с ярката си светлина, която превръщаше останалата част от стаята в море от мрак. Той пристъпи напред, за да избегне яркото сияние, и очите му бавно започнаха да се приспособяват.
Слабият огън в камината създаваше допълнителни светлосенки, но постепенно, докато се взираше в тъмнината, тя започна да оживява и да се изпълва с форми и образи, както при картините, които използваха същия ефект.
Горната част на застлано легло срещу камината изплува от мрака, за да се слее с долната част, която беше окъпана от светлината на пламъците. На закачалките на стената до вратата висеше някаква дреха. Ъглите на стаята започнаха да разкриват съдържанието си. Писалище. Обемист гардероб.
В другия ъгъл, отвъд огъня в камината, започна да добива форма някакъв силует. Жена.
Присъствието й го накара да спре. Мислеше, че Домино е мъж. Подобна грешка можеше да му бъде простена, но предположението му по принцип бе неоснователно.
Откритието, че Домино е жена, моментално повиши настроението му. Бързо щеше да научи онова, което искаше, и да приключи с тази среща.
Той се усмихна с онази усмивка, с която навремето бе очаровал много жени, и пристъпи към нея.
― Стойте там, моля – каза тя. – Настоявам за това.
Настоявам? Виж ти! Това го накара да се усмихне още по-широко. Гласът беше млад. Но не и момичешки. Вгледа се в нея, вече я различаваше по-добре.
Тъмна коса. Вероятно онзи интересен цвят, при който червеното избива през кестенявото, като оттенъка на гривата на дорест кон. Възрастта й трудно можеше да се определи, може би беше в средата на двайсетте. Лицето й изглеждаше хубаво, но на такава светлина повечето жени биха изглеждали привлекателни. Тъмен шал покриваше раменете, гърдите и скута й. Роклята й като че ли беше сива или лилава, и доста обикновена, доколкото можеше да прецени.
― Исках само да се стопля на огъня – рече той. – Вир-вода съм от ездата.
Тя отметна глава назад, докато обмисляше обяснението му.
― Добре тогава, но не по-напред.
Той свали палтото си и тя видимо се напрегна.
― В такъв случай ще го закача да съхне, ако нямате нищо против – обясни Себастиан.
Тя кимна.
Той окачи палтото си на една от закачалките. Очите му вече бяха привикнали със сумрака и успя да различи дрехите, които висяха до него – дамско палто и пелерина. Отиде пак пред огъня и се престори, че се опитва да се сгрее, но с крайчеца на окото си не спираше да я наблюдава.
После се обърна с гръб към пламъците и отново й се усмихна. Тя се размърда под шала си.