― А какво ви кара да мислите, че е видял обявата ви? Може вече да е в Амстердам.
― Колко проницателно от ваша страна! Освен това не аз пуснах тази обява. Той е бил.
Себастиан веднага огледа внимателно магазина и всеки посетител в него, с изключение на собственика.
― Не е тук.
― Откъде знаете? Нямате никаква представа как изглежда.
Той само поклати замислено глава, но продължи да се оглежда. Сетне извади джобния си часовник.
― Закъснява от уреченото време с повече от четвърт час.
― Вие сте виновен! Най-вероятно е погледнал през прозореца, видял ви е и си е тръгнал. – Обезсърчена и без да знае какво да предприеме, тя копнееше да се отърве от този ужасно натрапващ се и досаден мъж. – Извинете ме, моля. Трябва да се върна при Дафни. Тя ще се чуди какво се е случило с мен.
И тръгна към вратата. Когато излезе навън, установи, че чифт лъскави ботуши вървят до нея.
― Не се занимавайте повече с мен! – ядоса се не на шега тя. – Почти съм склонна наистина да ви застрелям. Ако ще трябва да плащам за нещо, поне да съм го направила.
― Всъщност вие вече го направихте. Вдигнахте ударника на пистолета. Той никога не би произвел изстрел, ако не бяхте го направили.
― Моля ви. Не искам да ме виждат с вас. Не искам никой да мисли, че съм си уредила тайна любовна среща.
― Бъдете сигурна, че вече са ни видели. До час целият Мейфеър ще знае за срещата ни.
― О, това е просто прекрасно! Много ви благодаря.
― Хайде, стига! Скандалът не може да стане по-голям. Освен това днешната ни среща е щастливо съвпадение.
― Аз пък мисля, че е вбесяваща. Братовчедка ми ме чака ей там. – Тя посочи магазина за шапки. – Трябва да ви кажа довиждане.
Той обаче не се подчини. Докато тя пресичаше улицата, лъскавите ботуши продължаваха да вървят до нея.
― Позволете да ви обясня защо е щастливо съвпадение, госпожице Келмслий. Брат ми прояви голям интерес към вашето положение. Той изяви желание да се срещне с вас. Имам намерение да изпратя покана за вас и за госпожа майка ви.
― Майка ми?
― Разбира се. Но тъй като в момента сте в града, мога веднага да ви заведа при него, ако сте съгласна.
― Какъв интерес би могъл да проявява вашият брат към мен? – Тя си представи как седи под изпитателния поглед на един маркиз, който има предостатъчна причина да не харесва онова, което вижда.
― Смятам, че иска да изрази съчувствието си, задето сте подложена на страдания от разпространяваните напоследък злостни слухове. Той е много жалостив човек.
― Не е ли прекалено болен, за да приема гости?
― Вследствие раните от войната движенията му са ограничени и здравето му е крехко. Но не е болен, така че винаги се радва на посещения и гости.
Тя се поколеба. Да откаже да посети един затворен в къщата си инвалид, който проявява състрадание към нейното положение, би било доста грубо и грозно.
― А, ето я и вашата братовчедка. Госпожо Джойс, току-що поканих госпожица Келмслий да посети брат ми. Надявам се, че ще се съгласите и ще я придружите, за да не могат злите езици да съскат повече.
Дафни не показа изненада да го види, нито да чуе неочакваната покана.
― Много щедро, лорд Себастиан. Съжалявам, но имам няколко поръчки, които трябва да изпълня.
― Жалко. Значи ще трябва да изчакате другата покана, госпожице Келмслий.
Дафни я погледна изненадано.
― Той възнамерява да покани мама и мен – обясни Одриана.
Очите на Дафни видимо се разшириха. Тя без съмнение си представи реакцията на леля си при тази покана и хладната атмосфера на подобно посещение, ако решеше да приеме. А нямаше как да не приеме. Никой не можеше да откаже на един маркиз.
― Бих могла да я придружа до дома ви – рече Дафни. – Ако госпожа маркизата е там, никой не би се осмелил да постави под въпрос благоприличието на подобно посещение.
― Прекрасно. Когато стигнем, ще ви предоставя каретата си, за да изпълните по-бързо другите си задачи. След това ще се погрижа моят кочияш да закара и двете ви у дома.
Уитънбъри Хаус беше голяма и представителна сграда на Парк Лейн, гледаща към Хайд Парк и заобиколена от подобни масивни сгради на благородни фамилии. Фасадата й притежаваше сдържано великолепие, което подсказваше, че е строена през миналия век. Одриана огледа втренчено шестте етажа, над които, близо до корниза, бе кацнал голям извит фронтон, подчертаващ красотата на сградата.
Никога не беше влизала в толкова огромен и великолепен дом. Роджър имаше някакви връзки сред благородниците, но тъй като по време на годежа им беше далеч с армията, тя никога не бе канена на балове или приеми в домовете им.