― Ако аз звуча като него, причината е, че вие звучите като себе си, майко – отвърна рязко Себастиан. Нейната критика към госпожица Келмслий го подразни по-дълбоко, отколкото би трябвало.
― Само ти напомням задълженията.
― Няма да търпя оскърбленията ви към моите приятели.
― Приятели! Вече я смяташ за приятелка? Какво искаш да постигнеш? Да ме докараш до инсулт?
― Целта ми е да ви напомня, че наистина приличам на баща си и няма да позволя, нито да приема вашата намеса в живота ми. Поне в това няма да заема мястото на Морган.
Очите й се присвиха и бледото й лице пламна.
― Все едно можеш да заемеш мястото му във всичко останало.
― Разбира се, че не мога. Аз не съм той.
― Със сигурност.
― Вашето раздразнение си е ваш проблем и аз ще ви оставя да се задушавате в него. Може да пълните ушите на брат ми със съветите си, ако искате, но пощадете моите уши в бъдеще.
Той напусна библиотеката и тръгна нагоре по стълбището. Майка му развали настроението му много повече, отколкото бе готов да признае. И двамата знаеха, че наистина бе заел мястото на Морган в много отношения. Всъщност точно това бе истинската причина за гнева й.
А понякога и за неговия собствен гняв.
Когато отвори вратата, Морган и госпожица Келмслий не го забелязаха. Бяха заети, по-точно се смееха. Звукът беше толкова неестествен в тези стаи, че Себастиан спря като закован на прага.
― Радвам се да чуя, че господарят се забавлява – произнесе тихо Фенуд. Себастиан се обърна и го видя точно зад себе си, как протяга врат, за да надникне през отворената врата.
Доброто настроение бе преобразило Морган. Лицето му бе добило цвят, докато той се кикотеше на някаква шега, казана от Одриана. Изглеждаше по-оживен, по-жив, какъвто не го бе виждал от месеци. Нима единствено присъствието на една жена бе причината за това? От много време в този апартамент, освен майка му и няколко прислужници, не беше влизала друга жена.
Себастиан отстъпи назад, за да затвори вратата, но Морган го забеляза.
― Братко, защо не ме предупреди, че госпожица Келмслий притежава завидно остроумие?
Себастиан приближи към тях.
― Знам, че може да бъде остроумна, така е. Ревнувам, че ти се забавляваш благодарение на находчивия ум и острия й език. За мое съжаление аз получих само язвителните й забележки.
― Бих споделил остроумието й, но то много често се губи при преразказване – отвърна Морган. Очите му проблеснаха, когато размени заговорнически поглед с нея.
― Защо подозирам, че предметът на шегата съм бил аз? – усъмни се Себастиан.
Двамата отново се разсмяха.
― Вашата компания е освежаваща като красив летен ден, госпожице Келмслий. Обещайте, че отново ще ме посетите – настоя Морган.
Поканата я изненада.
― Ще се опитам, сър. Благодаря ви.
Едва ли щеше да опита твърде усилено. Себастиан знаеше, че тя няма намерение да идва отново тук.
― Преди да си тръгнете, ще се радвам да разгледате къщата и градината. Брат ми ще ви придружи, тъй като аз не съм в състояние.
― Колко жалко, защото денят наистина е хубав и ще ви освежи още повече. Поне не можете ли да гледате през прозореца, докато ние сме в градината?
― Предполагам, че мога, като споменахте. Ще бъда в ролята на придружителка, която гледа отвисоко, и няма да е необходимо брат ми да моли майка ми за присъствието й. Ще повикам Фенуд да ме премести.
― Няма нужда, аз ще го направя – намеси се Себастиан и без много суетене вдигна брат си на ръце. Едва когато изненадващо лекото тяло на Морган се озова в прегръдката му, осъзна, че да премести сакатия си брат в присъствието на госпожица Келмслий беше неподходяща постъпка, която можеше да урони достойнството му.
Беше правил това доста често, така че Морган не показа объркване или обида. Госпожица Келмслий също. Тя взе стола и го нагласи точно пред прозореца, където Себастиан постави брат си.
― Отворете го, моля – помоли Морган.
Себастиан не можеше да си спомни кога за последен път Морган бе имал смелостта да рискува студен въздух да влезе в стаята.
― Сигурен ли си?
― Да, отвори го.
Госпожица Келмслий открехна леко едното крило. Себастиан намери още едно одеяло в скрина и наметна с него раменете на брат си.
― Ще повикам Фенуд, който ще се погрижи да не настинеш – обеща той.