― Не, недей. Той веднага ще го затвори, дори ако обещая да се навлека с десет одеяла и кожи. Кажи му, че съм забранил да влиза тук половин час.
Себастиан не успя да намери десет одеяла, но взе още едно, с което зави добре брат си.
Госпожица Келмслий го наблюдаваше с тревога.
― С предложението си нямах намерение да изложа здравето ви на опасност, сър.
― Свежият въздух е толкова сладък! Не ме е грижа, дори по-късно да имам треска. – Той вдиша дълбоко и затвори очи, докато се наслаждаваше на лекия ветрец. – Сега излизайте и двамата. Трябва да ми пишете и да споделите какво мислите за градината, госпожице Келмслий. Може „Най-редките цветя“ да имат идея за подобрения.
Както и очакваше, градината беше великолепна. По-голяма от провинциалните градини, тя имаше обособен дори нещо като пущинак в задната част. Откакто живееше с Дафни, беше научила доста неща за модата в градинарството, а виещите се пътеки и неформалният дизайн на тази градина подсказваха, че с нея не много отдавна се е занимавал истински майстор градинар.
― Какво мислите за къщата? – попита Съмърхейс, докато вървеше до нея.
Преди да излязат навън, той я заведе в просторната библиотека и дори в голямата бална зала. Най-интересен беше кръглият музикален салон, в който имаше скъпо фортепиано.
― Изключителна! Някоя по-изискана дама може да не изпадне във възторг, но аз признавам, че съм впечатлена.
― Много сте несправедлива към себе си. Поведението ви е много изискано, когато пожелаете. Брат ми вече е влюбен във вас, а и не позволихте на майка ми да ви стресне и изплаши.
О, значи беше забелязал, че майка му бе опитала да направи точно това.
― Тя не е очарована от присъствието ми в нейния внушителен дом. Мисля, че дори беше изненадана да ме види тук. Брат ви също бе изненадан, защото въобще не ме е канил.
― Защо мислите така? Той се наслаждаваше на компанията ви.
― Защото го попитах и той ми каза истината.
― Колко присъщо за него. – Себастиан хвърли един начумерен поглед назад, към лицето на прозореца на горния етаж. – Е, разкрихте ме. Обаче той наистина прояви съчувствие към вашето положение. Беше хубаво, че се срещнахте с него и с майка ми и че разгледахте къщата. Трябва да сте запозната с живота, който ще водите, когато се оженим. Както с доброто, така и с лошото.
Когато се оженим.
― Не съм приела предложението ви.
― Бяхте в шок.
― Наистина беше неочаквано, но не бях в шок.
― Вие не разбрахте какво отхвърляте.
― Напротив, разбрах съвсем ясно. Вас.
Всъщност тя наистина не бе разбрала съвсем. Той беше прав за това. Показвайки й тази къща, този комфорт и лукс, лорд Съмърхейс разклащаше под носа й стръв.
Но той й бе разкрил много повече от лукса, въпреки че, според нея, дори не го осъзнаваше. Да го види с майка му и брат му беше вълнуващо, неочаквано и полезно.
Изведнъж цялата история й се изясни и той стана по-истински и по-човечен. Начинът, по който вдигна брат си, грижата му, докато той се суетеше с одеялата – трудно й бе да повярва, че подобен човек е жесток по природа.
― Госпожице Келмслий, моля ви да обмислите предложението ми.
Тя искаше да му откаже със същата сила и увереност като първия път. Но не можеше. Малката му стратегия бе проработила успешно.
― Лорд Себастиан, майка ми никога няма да приеме подобен брак след случилото се с баща ми.
Той пак погледна през рамото си към онзи прозорец. Сетне я хвана за ръката и я поведе без колебание по друга пътека, която се виеше край гъсти насаждения от храсти и трънки. В края й имаше пейка и Себастиан я настани на нея.
― Ако съобщите на майка си за предложението ми, мисля, че ще го приеме веднага, без да се замисли. Сигурен съм, че мечтае за връзките, финансовата сигурност и общественото положение, които този брак може да ви осигури. Няма майка, която да не иска дъщеря й да се омъжи за брата на маркиз.
― Но баща ми...
― Тя ще убеди себе си, че това е ваш дълг, а също и неин, главно заради тази скръб. Майка ви ме обвинява заради неправдата, сполетяла семейството ви, а този брак ще помогне поне част от нея да бъде поправена. Сама знаете, че ще намери пътя към тази гледна точка. Точно затова така се стреснахте, когато споменах, че ще я поканя тук.
― А моята собствена гледна точка?
― Приемете тази на майка си. Тя е най-малкото практична. Няма по-правилно решение, както няма и друг начин, освен да ме накарате да си платя.
― Аз ще продължа да ви обвинявам, дори и след сватбата, дори когато знам, че сте си платили. Не ви ли притеснява, че това ще отрови всичко, което ми предлагате?
― Както току-що видяхте, къщата е много голяма. Останалите имоти на фамилията не са по-малки. Ще можете да живеете собствения си живот, примирявайки се с моето присъствие само десет часа на седмица, ако така желаете. Вярвайте ми, когато ви обещавам, че ще ви бъде съвсем лесно да сте омъжена, но през повечето време абсолютно самостоятелна. Виждал съм го много пъти и повярвайте – работи безотказно.