Не можеше да отрече, че аргументите му са привлекателни. Щеше да бъде някакъв вид справедливост човекът, който бе навредил на семейството й, да изиграе главна роля в неговото възраждане и възход. Една сватба би потушила скандала и би й осигурила повече сигурност, отколкото някога се бе надявала да има.
Колкото до лукса? Тя упорито се съпротивляваше, опитваше се да устои на изкушението, но все пак беше човек. През главата й преминаха хаотични образи – на рокли, които никога не бе обличала, и балове, на които никога не бе присъствала. Той сигурно имаше собствена ложа в театрите. Щеше да посещава изискани вечери сред блещукащи свещници и коприна в компанията на интересни хора.
Колкото до тези десет часа в седмицата...
Пръстите му докоснаха брадичката й и обърнаха лицето й към него. Този път ръката му не беше с ръкавица и тя усещаше единствено кожата му. Контактът я стресна и извади от мечтите.
Себастиан седна до нея. Очите му казваха, че знае къде е бил умът й и накъде се връща.
― Ще бъде повече от поносимо, обещавам.
Устните му докоснаха нейните и това направи обещанието още по-ясно. При тези обстоятелства Одриана оцени целувката различно от другите. В края на краищата тя трябваше да е сигурна какво щеше да получи в този брак.
Да, наистина беше повече от поносимо. Много, много повече. Не успя да остане сдържана и обективна задълго. Все пак забеляза, че целувката му бе доста суха и непоколебима, а начинът, по който ръцете му обгръщаха главата й, бе едновременно мил и властен. Смътно осъзна, че той превзема устата й внимателно, но все пак я превземаше. Докато удоволствието се разливаше в тялото й, тя разсеяно си помисли, че за да се научи да се целува така, сигурно са му трябвали много тренировки и практика, и призна пред себе си, че дори само присъствието му оказва прекалено силно въздействие върху сетивата й.
Сетне всичко изчезна и вече не мислеше за нищо. Остана единствено все по-нарастващото желание, което погълна цялото й внимание.
Греховно желание. Скандално и отвратително. Изглежда, тялото й вече свикваше с тези ласки и все по-малко се съпротивляваше. Обзе я дяволски приятна възбуда, сякаш хиляди невидими перца трептяха и я докосваха. Гърдите й натежаха, нетърпеливи да се освободят от дрехите, които ги обгръщаха.
Сякаш се носеше във въздуха. Тялото й бе загубило тежестта си и не се подчиняваше на земното притегляне. Твърдата му ръка я обгърна и й попречи да отлети. Прегръдката я върна на земята.
― Брат ви...
― Откакто го оставихме, мина половин час. Фенуд вече го е преместил и е затворил прозореца.
Колко безразсъдно от страна на маркиза да я остави без защита.
― А майка ви? – Нима го произнесе на глас? Целувките по врата я накараха да въздъхне, така че не беше съвсем сигурна.
― В момента приема посетители, а от прозорците на салона няма видимост.
Одриана се опита да си спомни какво видя, когато погледна през онези прозорци.
Пръстите му докоснаха устните й, сякаш искаше да я накара да замълчи. Всъщност намерението му беше друго. Те разделиха устните й.
― Да, точно така.
Следващата целувка беше различна – агресивна и нетърпяща възражения. Възбудата и удоволствието моментално се засилиха и тя отново забрави за себе си и навлезе в тъмните дебри на първичното желание.
Не се възпротиви, когато той я притисна плътно към тялото си. Не протестира, когато погали гърдите й. Искаше го. Почти го молеше безгласно да го направи. Усещането беше главозамайващо. Неземно. Удивително. Той знаеше как да я докосва, така че тя всеки миг щеше да се разкрещи. Удоволствието се увеличи и събуди лудостта в нея. Ниско долу между краката й някакво топло пулсиране я измъчваше непоносимо, трепет, който й причиняваше неудобство и подхранваше полудата в ума й.
― Достатъчно поносимо ли е? – Ниският му глас прозвуча в ухото й, докато ръцете му продължаваха безмилостно да дразнят гърдите й. Но тя бе прекалено заета, за да осъзнае въпроса му.
Той неочаквано се отдръпна от нея, оставяйки я зачервена и уязвима. Хладният ветрец я накара да отвори очи.
Всъщност не се беше отдалечил. Беше паднал на колене пред нея. Главата й се проясни малко и тя си помисли, че отново ще й предложи, този път на колене. Това бе прекалено романтично.
Той обаче не й предложи нищо и изражението му не подсказваше подобно благородно намерение. Начинът, по който я гледаше и по който изглеждаше, я накара да се разтрепери.