Себастиан вдигна левия й крак, събу обувката и постави ходилото й върху коляното си. Преди Одриана да се съвземе достатъчно, за да протестира, той започна да вдига полата й. Шокирана, тя се опита да го отблъсне.
― Какво правите?
― Онова, което и вие искате да направя и което обстоятелствата в момента ми позволяват.
― Не сте разбрали правилно какво искам. – Като отметна полата й, той започна да гали крака й и движенията му скоро й станаха по-интересни от полите. – Вие сте прекалено порочен. – Тя отново се опита да издърпа полата си, но удоволствието, което изпитваше, я обезсилваше и я превръщаше в пълна глупачка.
― Да. – Междувременно бе успял да стигне над коляното и до голото бедро над чорапа. Той пренебрегна опитите й да се покрие. Наведе се и целуна коляното, сетне плътта над жартиерите.
Одриана почти щеше да падне от пейката. Шокът я остави без дъх. Втренчи се в него, докато той повтори целувката, уплашена как всичко неочаквано се промени, стана сериозно и опасно. Почувства, че е нагазила в дълбоки води, а дори не се страхуваше, че ще се удави.
Ръката му смени устните. Ласките събудиха безсрамни стонове и молби в главата й. Тя едва успя да ги задържи там.
Той наблюдаваше безпомощността й, но продължаваше да я гали все по-високо и по-нагоре. Тялото й се разтрепери в отговор. Можеше да усети отчетливо пулсирането там долу, нетърпеливо, желаещо и горещо.
Пръстите му избутаха нагоре ръба на бельото й и стигнаха до края на бедрото. Тя затвори очи и се опита да събере поне малко самообладание.
― Не, не бива – прошепна.
― Да, но аз не съм толкова добър, че да спра. Но не съм и лош. В края на краищата светът вече те даде на мен и за теб няма друга възможност, освен да приемеш онова, което съдбата е повелила. – Ръката му продължи да я измъчва. – Би трябвало да знаеш какво те очаква, когато се съгласиш.
Пръстите му се плъзнаха под материята на бельото й. Той докосна туптящото място и дъхът й спря, защото усещането заличи всяко друго чувство.
Себастиан я галеше и умът й направо избухна от напрежение. Тя затвори очи и се остави удоволствието да я превземе. Той каза нещо, което тя не чу, или не можеше да си спомни.
Одриана загуби битката и се отказа от съпротивата. Облегна се назад на пейката, напълно отпусната и в безтегловност. Дори размърда бедра, за да може да почувства повече и да се отдаде напълно на усещанията.
Скоро не можеше да диша. Удоволствието стигна до един яростен, объркан център в нея. През тялото й започнаха да преминават вълни от непреодолимо желание. Един вик успя да се изплъзне и проехтя в тишината на градината. Почти беше сигурна в това.
Безбожно порочните и приятни докосвания прекъснаха неочаквано рязко и бяха заменени от успокоителни ласки по бедрото. Един вик на безсилие и неудовлетвореност се изплъзна от устата й и този път тя го чу ясно. Притисна ръка към устните си, за да попречи на следващия. Остави успокояващите му ласки да направят необходимото, но й се искаше да го удари, задето прекъсна и позволи на желанието да я измъчва.
Отпусна се и се остави на течението, докато част от здравия й разум се завърна. Все още чувстваше хладината на бриза върху голите си крака. Отвори очите си и се изправи, объркана и смутена. Чувстваше голямо неудобство. Той вече не галеше бедрото й. Вместо това закопчаваше някаква верижка върху него. Златна, с висящи по нея зелени камъни. Сега на бедрото й имаше огърлица с изумруди.
Тя се втренчи в нея.
― Заплащане?
― Не, подкуп.
Одриана докосна зелените камъни и те потънаха нежно в плътта й.
― Защо?
Себастиан се изправи и седна до нея.
Тя откопча огърлицата и я вдигна, разглеждайки я на слънчевата светлина.
― Защото заслужаваш много повече от скандал и позор, и защото не мога да позволя да бъда известен като женкар и негодник.
― Всъщност преставал ли си някога да бъдеш такъв?
― Ще ми се да мисля, че никога не съм бил негодник.
Все пак оставаше въпросът за женкаря. Може би я предупреждаваше честно, че извън задължителните часове, прекарани с нея, ще продължи по своя си път.
Одриана оправи роклята и си обу обувката.
― Сигурна съм, че Дафни вече ме чака. Трябва да вървя.
Двамата се върнаха обратно към къщата. Трябваше да се чувства много по-смутена, отколкото беше. Това я накара да се замисли за различните последствия от предложението му и за тази силна чувственост.
Преди малко потъна и се изгуби в удоволствието и за известно време забрави напълно обидите и възмущението си от него. Гневът й се разтвори и изчезна в тази мъгла. Беше като замаяна. Това моментно безвремие, което я обзе благодарение на усещанията, може би наистина щеше да направи този брак поносим.