Един колега от Камарата на общините, Нейтън Проктър, се опита да компенсира няколко свои безразсъдни отказа, като един следобед се присъедини към него, докато излизаха от „Брукс“.
― Онова момче от моята община най-сетне се прибира у дома – съобщи той, докато вървяха един до друг. Умът на Себастиан беше другаде и затова първоначално не реагира, само се усмихна разсеяно. – Онова, от трети полк, за което ти говорих миналата година. Направо е бил взривен, целият е надупчен и е бил на ръба на смъртта. Лекували са го дълго в някакъв френски манастир до миналата есен. Вече е в състояние да пътува и ще се прибере при семейството си. За известно време ще остане в Лондон при сестра си.
Трети полк бе от пострадалите заради некачествения барут. Себастиан беше прекарал цели две години в търсене на оцелели, за да открие някаква следа, която да хвърли светлина върху случая. Освен истории за смърт и безпомощност, за оръдия, които не произвеждат залп, и за мускети, които не стрелят, не научи нищо.
Сега прехвърли в мисълта си спомените за всички доказателства и факти, които бе събрал.
― Той беше артилерист, нали?
― Беше. Цяло чудо е, че е още жив. Французите са се целили в нашите оръдия, разбира се. Момчето е единственият оцелял, и то само защото се навело, за да отвори ново буре с барут, който да провери.
Артилеристите познаваха добре барута, защото работеха постоянно с него. Този младеж може би знаеше повече от другите оцелели.
― Кога ще пристигне в Англия?
― До две седмици, както ми казаха. Семейството най-накрая е намерило пари, за да изпрати хора да го върнат. Той не може да пътува сам, разбира се.
Себастиан благодари на Проктър и го помоли да му съобщи, когато войникът се прибере. После продължи по пътя си. Колко своенравна е съдбата, помисли си тъжно. Да му предложи внезапен напредък по случая Келмслий точно в навечерието на годежа с дъщеря му.
За жалост не очакваше да научи нещо, което би оправдало бащата на Одриана. По-скоро обратното.
Когато се върна на Парк Лейн, се отби при Морган и откри, че Кенингтън и Саймс-Уилвърт са там. Тъй като не бе в състояние да се измъкне лесно, трябваше да отдели цял час за игра на вист. Двамата приятели на Морган умираха от любопитство да го разпитат за сватбата.
― Страшно почтено от твоя страна, Съмърхейс – похвали го Кенингтън.
― Да, дяволски почтено – повтори като ехо Саймс-Уилвърт.
― Брат ми съжалява само, че не можаха да обявят намеренията си, преди да се появят тези гнусни клюки – намеси се Морган. – В опита си да осигури на семейството на госпожица Келмслий целия период на траур за починалия й баща и опитвайки се да остави на времето да неутрализира неизбежните клюки, както и погрешните посоки, в които те биха могли да поемат, той съвсем невинно отвори вратата за още по-лоши предположения.
Себастиан гледаше втренчено картите си. Морган просто лъжеше. Не грубо, тъй като не знаеше със сигурност дали между него и госпожица Келмслий не съществуваше връзка отпреди нощта в „Двата меча“... но... брат му очевидно харесваше Одриана и беше готов да преувеличи истината, за да й помогне да устои на бурята.
― Чух, че била красива жена, затова съм сигурен, че женитбата не е просто прищявка – продължи Кенингтън. – Срещнал си я, докато си разследвал онази работа с баща й, така разбрах.
― Да.
То и така си беше.
― Очаквам сега да се откажеш от разследването, както направиха останалите. То и без това няма да доведе доникъде, след като нещастникът се обеси – продължи Саймс-Уилвърт.
Себастиан изигра една карта.
― Ако има замесени други хора, не мисля, че все още трябва да спят спокойно. Брат ми може да бъде много последователен и упорит при изпълнение на задълженията си – отговори вместо него Морган.
― Разбира се. Въобще не се съмнявам, че няма да изпълнява задълженията си – изчерви се Саймс-Уилвърт. – Просто съпругата му може да не желае да продължи да се рови в тази работа. Мислех...
Типично за Саймс-Уилвърт да не осъзнава, че след като се ожени за госпожица Келмслий, Себастиан не би направил друго, освен още по-упорито да продължи разследването. Ако сега се откажеше, всъщност щеше да признае, че всички лоши характеристики и епитети, които му бяха приписани и раздухвани в обществото, са верни.