Той забеляза, че изражението на Морган стана сериозно, когато разговорът тръгна в тази посока – към некачествения барут. Винаги беше така. Откакто първият доклад за некачествен барут на фронтовата линия пристигна в Лондон, интересът на Морган беше вечно изострен. Винаги когато заговореше за ужаса, с който войниците са се сблъскали заради нехайство, пропуск или дори нещо по-лошо, той губеше самообладание и хладнокръвие. Добрите му чувства към Одриана нямаше да променят това.
― Госпожица Келмслий знае гледната ми точка и намерения – отговори Себастиан. – Но все пак съм благодарен за загрижеността ви относно моята брачна хармония.
― Мисля, че Съмърхейс възнамерява да запази хармонията по друг начин – изкиска се Кенингтън. Тъй като си беше Кенингтън обаче, не би рискувал останалите да пропуснат очевидния му намек. – Време е да вкараш в действие богатата си практика, нали, Съмърхейс? Тогава твоята дама няма да се интересува какво правиш по другия въпрос.
Саймс-Уилвърт се подсмихна леко. Морган се засмя снизходително на своя верен глупав приятел. Себастиан се разсмя услужливо и погледна крадешком джобния си часовник.
― Мисля, че се престарахте – отбеляза Одриана.
― Престарали? Със сигурност не сме. – Бледото меко лице на майка й и новата дантелена шапка се сведоха над червения костюм за разходка, който тя държеше пред себе си. Той, както повечето от новите й тоалети, нямаше да бъде облечен до април, когато щеше да свали траурния воал на вдовица, но нетърпението в очакване на този ден светеше в очите й. – А и защо да не го направим? Дори ако прекаляваме, а ние не го правим. Ще трябва много повече от нов гардероб, за да ни плати за всичко, което ни сполетя.
― Много повече – обади се Сара като ехо. След това се разкикоти. – Със сигурност поне два или три гардероба.
Майка й преглътна смеха си, остави костюма и взе една вечерна рокля от пурпурночервена коприна.
― Какво мислиш за тази, Дафни? Продължавам да се съмнявам за дантелките близо до подгъва. Мислиш ли, че изборът ми е правилен?
Дафни похвали роклята. Тя наблюдаваше ревюто от един стол. Беше поканена специално, за да оценят новите придобивки.
Размерът на покупките изуми Одриана, макар че бе помагала при избора им. Бонета и шапки, шалове и малки чантички висяха по столовете и отрупваха масата. Роклите бяха разопаковани и разхвърляни върху дивана, но голяма част от тях чакаха в своите муселинови обвивки.
― Щеше ми се и Лизи да дойде с теб – рече Сара, докато пробваше една вечерна шапка, украсена с щраусови пера. – Тя има такъв изключителен вкус и аз се привързах към нея.
― Главоболието й се завърна сега, когато дните нараснаха – обясни Дафни. – Докторът каза, че трябва да го изтърпи и да си почива, освен ако не иска да се пристрасти към лауданум. Но аз със сигурност ще й дам подробно описание на всяка рокля, шапка и палто.
― Одриана, покажи на Дафни розовия сатен – нареди госпожа Келмслий. – Е, това беше някакъв вид наказание за лорд Себастиан.
Одриана вдигна своята нова розова вечерна рокля, за да може Дафни да й се възхити.
― Знаеш ли, мамо, аз ще бъда тази, която ще плаща за всички тези труфила.
Лицето на майка й придоби маската на нежност. Тя отиде до дъщеря си, прегърна я и я целуна.
― Наистина е така, скъпа. Наистина. Ти прояви такава смелост, но винаги си била най-смелата от всички нас. Ако не беше положението му в обществото, никога не бих позволила този брак, дори и след непростимата му злоупотреба с теб. Но той произхожда от едно от най-високо поставените семейства в страната и твоите очаквания ще се оправдаят, така че няма значение колко неприятни ще бъдат съпружеските ти задължения.
Тази кратка реч накара Одриана да се изчерви, но не поради причините, които майка й предполагаше.
― Имах предвид, че ще плащам, защото сметките за всичко това ще започнат да пристигат веднага след сватбата ни.
― Аз не бих се притеснявала – намеси се Дафни. – Съмнявам се, че лорд Себастиан ще се изненада или ще сметне сумата за толкова висока, колкото си мислим ние.
― Виждаш ли? Дафни е съгласна, че не сме се престарали – веднага се обади майка й, макар че Дафни всъщност не изрази съгласие по този въпрос. – О, казах ли ти? Получих писмо от брат ми Рупърт. Той се радва извънредно много на новините за годежа и ще дойде в града, за да присъства на сватбата. Очевидно, благодарение на теб ще успеем да преодолеем и това отчуждение, така както твоята саможертва ще ни донесе късмет и щастие.
Изражението на Дафни не се промени. Въпреки това при споменаването на чичо Рупърт Одриана усети някакъв хлад, който сякаш подухна откъм стола, на който седеше братовчедка й. Дафни нямаше да се радва да го види на сватбата. В края на краищата той я беше оставил да се оправя сам-сама, след като брат му, нейният баща, умря.