Выбрать главу

Одриана остави розовата рокля встрани.

― Е, видя ли достатъчно? Мама и Сара могат да продължат тази игра вечно. А ние с теб можем да се разходим, ако искаш.

Дафни реши, че предложението е приемливо. Двете зарязаха бонетата и роклите и излязоха навън.

― Повече бях свикнала с предишната страдаща мама – рече Одриана, когато вече бяха на улицата и хвана Дафни под ръка. – Липсвате ми.

Веднага след като прие предложението на лорд Съмърхейс, майка й настоя тя да се върне в родното гнездо. Ти трябва да се омъжиш в семейната къща. Подготовката на сватбата ще бъде затруднена, ако живееш в провинцията.

Но преместването й тук въобще не улесняваше подготовката. За да стигне от Ръсел Стрийт до Мейфеър, отнемаше почти толкова време, колкото ако пътуваше от Къмбъруорт. Майка й не харесваше мястото, където живееха, защото бе далеч от модните западни квартали, но къщата се намираше удобно близо до Тауър, където бе работил съпругът й.

― Тя просто иска да си до нея през последните дни. Скоро ще излетиш от клетката – отвърна й Дафни.

― От една клетка, та в друга. Мисля, че дните ми в „Най-редките цветя“ ще останат най-щастливите и свободни в живота ми.

Дафни стисна ръката й.

― Винаги ще бъдем там за теб. Ще ни посещаваш често.

― Нали всички ще дойдете в събота? Ще се чувствам по-смела, ако сте там.

― Аз и Силия ще дойдем.

― А Лизи?

― Не мисля. Това нейно главоболие е много непостоянно и непредсказуемо.

Те стигнаха до Бедфорд Скуеър, обграден от спретнати, непретенциозни градски къщи. Одриана често се бе разхождала тук с Роджър, преди той да замине на война. След годежа им той често говореше, че когато се оженят, ще наемат една от тях. Когато замина, тя често прекарваше часове наред, представяйки си как живеят в някоя от тези къщи. Този площад пазеше много спомени и тя го беше избягвала е месеци, след като освободи Роджър от ангажимента му.

Влязоха в градината и тръгнаха сред дърветата, чимширите и бръшляна.

― Имаш ли нещо против чичо Рупърт и леля Клара да присъстват на сватбата ми? – попита Одриана.

― Коя съм аз, че да имам претенции? Тяхното пренебрежение и обиди към твоето семейство са много по-показателни от отношението им към мен навремето.

Тяхното поведение и незачитане бяха много обидни и Одриана се надяваше това помирение да се случи без много шум. След смъртта на баща й чичо Рупърт не си мръдна пръста, за да облекчи поне малко затрудненото положение, в което изпаднаха.

― Опасявам се, че според мама той е бил прав и е имал основание да прекъсне отношенията си с нас.

― Това означава само, че тя разбира механизмите, по които живее светът. Може да не смята, че брат й има право, но разбира защо го е направил. Разбира също така защо сега иска да се възползва от връзките, които ти ще му донесеш.

― Много съм доволна, че отново мога да му бъда полезна – отвърна саркастично Одриана.

― А аз съм доволна, че ти приемаш този брак, дори да е само заради новите дрехи, връзките и положението в обществото, на които семейството ти ще се радва – отговори Дафни. – Обстоятелствата бяха такива, че не можеше да направиш друг избор, но...

― В момента го приемам и единственото, което искам, е този месец да свърши по-бързо. И да се отърва от майка си. Щом трябва да го направя, по-добре да е колкото може по-скоро.

Майка й всъщност нямаше никаква вина за безпокойството й и не беше честно да я обвинява. Истинската причина бе, че тя не понасяше формалностите, които сега задушаваха нея и лорд Себастиан. Сега всяка тяхна среща се провеждаше като на сцена, а те трябваше да носят костюми и да спазват етикета. Всяка дума бе предварително обмислена, а всяко ласкателство – предсказуемо. Атмосферата помежду им бе толкова различна от събитията и непринудените разговори, които бяха довели до годежа им.

През последния месец, вместо да го опознае по-добре, тя сякаш все повече се отдалечаваше. Той продължаваше да се отдръпва и Одриана се опасяваше, че ако мине още време, накрая ще се омъжи за един напълно непознат.

― Има едно нещо, което не приемам със задоволство, и това е лейди Уитънбъри – призна тя.

― Груба ли беше с теб?

― Думата груба подходяща ли е за кралиците? С всеки свой поглед или дума тя ми дава да разбера, че не съм подходяща за сина й. Миналата седмица ми изпрати малка купчина книги за етикет и добро поведение.