― Е, това вече е грубо.
― И аз си помислих същото. Бяха придружени с бележка лично от нея, в която ми обяснява, че книгите са написани за хора, които се опитват да станат по-добри, от хора, които вече са, и освен това в тях често имало грешки, които благородниците ще разпознаят. Така че била длъжна да ги поправи.
― Нима е направила коментари в текста?
― О, да. В полетата има малки вметки, написани от ръката й. – Дафни се разсмя и Одриана я последва. – Повечето от коментарите обясняват, че обикновените хора трябва да помислят задълбочено върху това или онова.
Дафни спря да се възхищава на някакви минзухари, които бяха подали главичките си през бръшляна, обвил дънера на едно дърво.
― Майка ти говори ли с теб, Одриана? Даде ли ти някакви по-полезни съвети, освен онези, които ти е дала маркизата? Знаеш какво имам предвид.
― Мама очевидно вярва, че нямам нужда от тях. Би било хубаво, ако някой, който ме познава, вярваше, че слуховете не са истина.
― Съмненията са породени от неговия характер и поведение, не от твоите, а аз се извинявам за поведението си. Ако имаш някакви въпроси, ще се опитам да отговоря, след като майка ти няма намерение да проведе този разговор с теб.
Одриана имаше много въпроси, но не и по темата, която Дафни начена. Лорд Себастиан вече й бе показал, че тази част от брака им ще бъде много поносима. Това нямаше да бъде живот, в който да очаква нощите с ужас, а може би тъкмо обратното. Може би дните щяха да бъдат непоносими.
Как щеше да скрие гнева, който все още изпитваше заради баща си?
Как би могла да накара маркизата да не я наскърбява?
Как щеше да си намери приятели в новия свят, в който щеше да живее?
Какво казваше етикетът за поведението на съпругата, когато съпругът си има любовница?
Тези книги не й разкриха нищо. Вероятно някой ден трябваше да попита лично самата маркиза. Инсинуациите и скритите нападки през последния месец показваха, че лейди Уитънбъри има огромен опит в това как благородниците се справят с подобни затруднения.
Тя спря да се разхожда и се вгледа в голите храсти. Дългите им клонки бяха червени и гъвкави. Новите пъпки по тях чакаха да разцъфнат при първите признаци на настъпващата пролет.
Беше форсития.*
Най-обикновено цвете. Също като нея. Тя също бе най-обикновено момиче. И въобще не беше нещо рядко срещано. Ако не бе поредицата от неочаквани поврати на съдбата, лорд Себастиан никога нямаше да я забележи, камо ли да й предложи брак.
[*Жълт храст, който цъфти пръв напролет и по нашите ширини. – Бел. прев.]
Може би трябваше да се радва на късмета си. Не беше толкова благородна, че да не го стори. Тя, майка й и Сара малко прекалиха при шивачката, но не можеше да не признае, че се наслаждаваше на всяка минута от това своеобразно пиршество.
― Имам един въпрос – рече Одриана. – Не се отнася за него, нито за живота, който ме очаква. Става дума за мен.
Дафни вдигна изненадано глава.
― И какъв е той?
― Лошо ли е да се наслаждавам на целувките на мъжа, когото никога няма да обичам?
Дафни се усмихна.
― Успокоих се, че попита точно това. Не знаеш колко много. Не, не е неправилно, нито грешно. Жените претендират, че за това вълнение е необходима любов, но мъжете признават, че не е така. А самата възбуда често поражда привързаност, която прави живота доста по-поносим. – Тя целуна леко Одриана по бузата. – Да се наслаждаваш на целувките не е предателство спрямо баща ти, ако въпросът ти всъщност означава това. Той не би искал да живееш в страх и ужас от нощта.
Понякога Дафни можеше да бъде много мъдра. С лекота разбираше човешката душа.
― А защо се чувстваш успокоена?
― Защото, ако не се наслаждаваше на тези целувки, щеше да се озовеш в ада. Благодарна съм, че това няма да стане. Сега трябва да се върна и да се сбогувам с майка ти. Имам малко работа в града, за да подготвя изненадата за твоята сватба.
Сватбеният ден на Одриана не започна добре и не предвещаваше нищо хубаво. Утрото беше облачно и сиво, над Лондон валеше ситен дъжд и духаше силен северен вятър. Майка й нареди камините да бъдат запалени и не спря да се вайка, че дъждът ще съсипе обувките им.
Одриана взе вана и се облече, после остави на новата камериерка да подреди косата й. Избягваше да пита майка си колко помощен персонал е наела. Без съмнение, когато лорд Себастиан бе направил задължителното си посещение след годежа, тя му беше обяснила нуждата от повече прислуга при подготовката за сватбата, тъй като те бяха съкратили своята до един човек.
Тя беше готова много преди всички останали и отиде в стаята на Сара, за да я накара да побърза. Намери сестра си и майка си да спорят коя рокля трябва да облече сестра й, макар че бяха водили същия разговор по време на финансовите дебати при шивачките.