Одриана почти се разплака, когато видя цветята. Те направиха деня по-светъл и ярък и прогониха студа. Цветята й кимаха приятелски, докато всички тези непознати хора я гледаха с нескрито любопитство.
Растящата нервност през последните няколко дни, меланхолията и тъгата, които я обзеха, когато посети гроба на баща си, ядовете с майка й и Сара – всичко това изчезна, докато стоеше на прага на църквата и гледаше градината, която най-редките цветя бяха създали за нея.
Очите й потърсиха Дафни. Тя седеше в далечния край на църквата, облечена с рокля в най-светлия лилав оттенък, който подчертаваше бледата й красота повече от очакваното. Щеше да засенчи жестоко Сара, ако сестра й не бе облякла бледожълтата. Дафни беше сама. Вчера пристигна съобщение, че Лизи отново има силно главоболие и Силия ще остане с нея у дома, за да й бъде в помощ.
Все пак преди два дни Лизи неочаквано я посети в дома на майка й. Одриана подозираше, че е дошла в града, за да помогне на Дафни точно с тази украса.
Един едър представителен мъж със сива коса приближи, за да я хване за ръка. Чичо Рупърт. Майка й настояваше той да я придружи до олтара въпреки жестокостта му към семейството в миналото. Одриана се съгласи, без да спори, но си представяше как баща й е този, който я придружава до олтара и приема поздравите и пожеланията.
Лорд Себастиан я очакваше. Изглеждаше великолепно. Човек не би могъл да помисли нещо друго, освен че е отлична партия. На фона на тъмносиния му фрак артистично вързаното бяло шалче направо блестеше, а очите му сияеха на светлината на многото свещи.
Той се усмихна, докато тя вървеше към него. Усмивката беше мила. Подкрепяща. Излъчваща сигурност, но все пак усмивка, предназначена да накара женското сърце да се разтупти. Нейното със сигурност направи точно това, както винаги. Всички лица наоколо се размазаха и избледняха. Дори цветята се превърнаха в размити акварелни нюанси. Тя произнесе брачната си клетва като упоена.
Одриана влезе в новата си спалня. Сватбата бе приключила. Те се върнаха, за да посетят маркиза, преди да се присъединят към закуската, на която той не можеше да присъства. Сега гостите се бяха разотишли и всички задължителни ритуали бяха приключили. Освен един.
За нея беше отделен красив апартамент. Маркизата го бе обзавела и декорирала лично. На прозорците и над леглото висяха завеси със свежи цветове.
Възглавниците на двата стола бяха покрити с тъмносиня коприна. Елегантно писалище, имитиращо китайски орнаменти, бе разположено близо до прозореца. Тя го отвори, за да открие, че е заредено с всичко необходимо за писане на писма.
Вратата на едната стена водеше към гардероба. Личните й вещи бяха донесени още вчера тук. В дома на майка й се появи цяла армия от прислужници и камериерки, за да опаковат роклите й в куфари и сандъци. Сега те висяха в гардеробите, които заемаха всички стени на дрешника, а той бе по-голям по размер от старата й спалня.
Една камериерка на име Нели я очакваше в гардеробната. Вчера тя бе главнокомандващ на армията от прислуга и сега щеше да се грижи за булката. Беше червенокоса, ниска и якичка, а лицето й бе поръсено с лунички. Когато Одриана влезе, тя се появи от мястото в ъгъла, където гладеше.
― Лейди Уитънбъри ми нареди да ви обслужвам днес, мадам. Бях предупредена, че може да поискате своя собствена прислужница, но дотогава, надявам се, че ще ми позволите аз да върша тази работа. Беше ми обяснено, че съм избрана, защото според маркизата ще се чувствате по-комфортно с мен, отколкото с някоя френска камериерка, и аз се заклевам, че в мен няма нито капка френска кръв.
Изглежда, Нели мислеше, че това изискване е на политическа основа, но по-вероятно бе лейди Уитънбъри да е решила, че простоватата Нели ще подхожда повече на произхода на Одриана. Одриана можеше само да си представи всички други изисквания, които маркизата бе поставила пред наетия от нея персонал. Трябваше да признае обаче, че е права за едно. Щеше да се чувства много по-комфортно с камериерка без превземки.
Нели отиде до един гардероб и извади кремав домашен халат.
― Работех при една дама от Север, госпожо. В Лондон съм нова, но мога да подреждам коса по последна мода и съм много сръчна с иглата. Бихте ли желали да свалите сватбената си рокля?
― Да, мисля, че ще е най-добре. И, моля, срешете косата ми.
Нели започна да разкопчава роклята.
― Да ви приготвя ли за леглото, госпожо?
― Да, най-добре.
Съмърхейс не беше казал нищо по този повод, когато влезе заедно с нея в тези стаи. Но тя бе съвсем сигурна, че последният ритуал няма да дочака нощта. Намерението му витаеше във въздуха и в поведението му и караше сърцето й да бие по-силно с всяка стъпка, която правеше до него. Онова, което бушуваше в тялото й, беше страх, но и нещо друго.