― Бихте ли желали да облечете тази нощница, която току-що пристигна, мадам? – Нели отиде до една маса и взе една от кутиите, натрупани върху нея.
Вътре имаше прекрасна нощница. Картичката бе от „Най-редките цветя“. Одриана вдигна ефирната лека материя. Беше много по-елегантна от нощницата, която майка й бе поръчала. А също и за по-зряла жена.
― Мисля, че ще облека тази. Донесете, моля, и другите кутии.
Камериерът на Себастиан надникна в неговата гардеробна. Не продума, но това беше знак, че камериерката на господарката е напуснала стаите й.
Той, разбира се, можеше да почака. До нощта, дори още няколко нощи. Но не искаше. Нито тя очакваше това от него. Когато я целуна на вратата на стаята, тя вече знаеше, че ще отиде при нея.
Облечен с халат от тъмносиня коприна, той отвори вратата, която водеше към нейните покои. Бяха направили този вход, когато бе решено Одриана да използва стаята, разположена северно от неговия апартамент.
Завесите на прозорците бяха спуснати и хвърляха сенки из стаята. Един от тях обаче не бе напълно закрит. Лъч светлина се промъкваше в мрака и стигаше до леглото. Себастиан видя какво осветява той и възбудата му моментално нарасна. Светлината къпеше една красива жена в прозрачна нощница, излегнала се на леглото. Малки цветчета надничаха в косата и бяха паднали по тялото й. Една дискретно поставена дантела прикриваше прозрачната горна част на нощницата. Но не съвсем.
Той бе очаквал нервност и уплаха. Дори беше мислил какво трябва да направи, ако тя се разплаче. Но не беше очаквал подобна смелост.
Отиде до завесите и ги отвори леко, за да огледа по-добре тази Флора. Краката, бедрата и по-изпъкналите части на тялото й станаха видими, както и загатнатите форми под прозрачната материя. Той с мъка потисна желанието си да легне направо върху нея, да свали тази провокативна дреха и да я обладае веднага.
― Изглеждаш много красива, Одриана.
― Страхувах се, че ще ме вземеш за глупачка. Така ми се стори, когато влезе тук.
― Нищо подобно. Бях изненадан, но по най-приятния начин.
― Тази дреха е подарък. Както и цветята. Моите приятелки са ги изпратили да ме чакат, когато дойда тук.
― Приличаш на пролетна нимфа. Бих искал да оставя светлината да те осветява, но ще затворя завесите, ако предпочиташ.
Тя погледна към тялото си и към халата му. Себастиан долови мига, в който тя осъзна, че не само той е осветен от светлината и че вижда повече от цветя и коприна. Той се обърна и затвори плътно завесите.
― От моя страна би било детинско да подготвя подобно смело представление и след това да го скрия в тъмнината, където не може да бъде видяно.
― Бих те разбрал, но се радвам, че си по-смела. – Той отиде до леглото и разкопча халата си. Тя затвори плътно очи и обърна лице настрани.
Е, не беше толкова смела все пак. Себастиан хвърли халата си и се мушна под завивките.
Отблизо нощницата разкриваше повече. Елегантна еротика. Тъмните зърна на гърдите й притискаха материята и вече бяха твърди и настръхнали. Дрехата не бе сватбената нощница на невинно момиче, но пък тя не беше момиче.
Той целуна мястото, където нощницата срещаше рамото й.
― Госпожа Джойс има отличен вкус.
― Мисля, че най-вероятно Силия е избрала дрехата. В картичката не го пише но... така мисля. Не е Лизи, сигурна съм в това.
Краткият разговор като че ли я успокои малко. Въпреки театралното посрещане и очевидното й благоразположение тя бе осезаемо нервна.
― А защо да не е Лизи? – Той използваше думите и целувките, за да я успокои и съблазни. И за да контролира собствената си възбуда. – Защото е била болна ли?
Дъхът й спря, когато целуна гърдите й. Но същевременно тя се премести малко по-близо до него. Дори не осъзна това свое движение. Едно цвете, останало върху гърдите й, падна на чаршафа.
― Не, макар че заради болестта не е имала време да поръча подобна дреха. Сигурна съм, че не е била Лизи, защото тя учи наизуст книги, каквито майка ти ми изпрати, а тази дреха е леко скандална.
― Значи си знаела, че е скандална, и въпреки това си я облякла?
Тя го погледна леко притеснено.
― Толкова ли е шокираща?
― Да, но предвещава само добро за нас. – Той затвори устата й с целувка и така освободи част от желанието, което го изгаряше. Първоначално тя отвърна колебливо, но звуците, въздишките и движенията скоро я погълнаха напълно. Себастиан разкопча малките копченца върху предната част на нощницата.
Едва дишайки, Одриана погледна към ръката му. Леки тръпки стегнаха тялото й и подсказаха, че това я възбужда още повече.