― Не? – попита той, когато пръстите му стигнаха до последното копченце. Искаше да чуе от нея признание, че го очаква.
Тя не отговори веднага. Просто погледна къде бе спряла ръката му.
― Да.
Той разтвори дрехата, за да открие гърдите й. Те бяха красиви, високи и твърди, с еротично щръкнали зърна. Прекара езика си по едното от тях и стонът й от удоволствие едва не го накара да свърши.
Продължи да дразни гърдите й с устни и ръце, докато тя изпадна в пълна забрава. Потънала в собствената си чувственост, не реагира, когато Себастиан свали дрехата й и тя остана съвсем гола. Той се настани върху нея и се напрегна, за да не обладае веднага тази мекота и топлина, които изостряха желанието му до болка. С мъка се опита да потисне нагона си и да притъпи най-острите ръбове на нетърпението си. Съпротивлявайки се срещу тъмните дълбини на океана от удоволствие, който искаше да го погълне, се залови да я подлуди, така че тя да приеме онова, което следваше, като достатъчно поносимо.
Кожа до кожа. Плът върху плът. Вълни от уязвимост и интимност, настъпващи и разливащи се една след друга.
Опитни ръце, уверени напътствия и майсторство. Ухание навсякъде, от телата и от цветята.
Одриана не спря да се удивлява, но напрежението в тялото й сякаш отслабна. Удоволствието заглушаваше всяка предпазливост. Беше така сладко и болезнено мъчително, че стана почти непоносимо, но въпреки това тя не искаше то да свърши.
Той я учудваше, той я очароваше много повече, отколкото досега, по начини, които не можеше нито да отхвърли, нито да се бори с тях. Напротив, наслаждаваше се на усещането, което допирът до силните му рамене и мускулите на гърба му събуждаха в нея, докато го прегръщаше инстинктивно. Той бе едновременно нов и непознат, но и близък, сякаш познаваше тялото му, духа му и всичко останало.
Себастиан се премести леко и се опря на ръката си. Вдигна десния й крак и го сгъна в коляното. Погледна към тялото й. Косата му падаше върху челото, а очите му бяха напрегнати и пронизващи. Тя също го загледа, чудейки се дали би могъл да прочете в нейните онова, което тя мислеше, че той вижда.
Онова докосване в градината... то беше така приятно и необходимо. Тя го чакаше и го желаеше. И все пак остана без дъх. Затвори очи, за да не види той лудостта в тях. Себастиан правеше диви неща. Толкова диви, че Одриана простена и прехапа устната си, за да не извика. Но все пак успя да се сдържи. Той продължи да я измъчва и скоро виковете изпълниха главата й, след което всичко изчезна. Не остана нищо друго, освен удоволствието, което я накара отчаяно и безнадеждно да очаква нещо, което не можеше да назове.
Себастиан отново се размърда върху тялото й, докато гърдите му се надигнаха над нея и бедрата му разтвориха нейните. Притисна я плътно и тя като през мъгла осъзна какво ще се случи в следващия миг.
Погледна лицето му, то беше сериозно и съсредоточено. Очите му бяха абсолютно черни и сякаш отразяваха силата на страстта му, а твърдата линия на челюстта подсказваше колко силно се опитва да потисне и спре възбудата си.
Опитваше се да не я нарани, тя беше сигурна в това. Но все пак го направи. Одриана затвори очи, за да не види той колко я заболя. Сетне болката премина и те се сляха, а реалността на случващото се я завладя и погълна.
Ехото от удоволствието продължи, докато той се движеше в нея. Телосложението и физическата му сила отново я възхитиха. Миговете се удължиха, станаха дълги и прекалено реални.
Внимателните му тласъци я доведоха до нова вълна от удоволствие, така че не беше нито страшно, нито отвратително. Този път обаче не се чувстваше замаяна. Усещанията не замъглиха истината. Вместо това я заля една неканена интимност, която я изпълни с възхищение, докато тя доброволно се отдаде изцяло на акта на любовта.
След като свърши, Себастиан не напусна веднага леглото й. Тя мислеше, че ще го направи, за да спести и на двамата безкомпромисната реалност, която я връхлетя впоследствие.
Сега нямаше очакване. Нямаше възбуда, вълнение и силни усещания, както преди малко. Тя лежеше до един гол мъж, когото познаваше съвсем бегло, всъщност никак.
Не беше в състояние да пренебрегне факта, че той я накара да се чувства беззащитна. По-скоро безсилна. Неговото обладаване я постави в неравностойно положение и сложи началото на една дълга игра, за която досега не бе осъзнавала, че се е съгласила да играе.
Тя затвори очи, за да потърси някакво усамотение.
Беше напълно лишена от него в това легло, както бе разголена, когато той свали нощницата й. Това я разтревожи и уплаши повече от всичко друго. Повече от всякаква болка. Нейното лично пространство бе нарушено без съгласието й.