― Изглеждаш много замислена. – Гласът му бе така близък и нежен, че възвърна интимността между тях.
― Правя сметки наум. Събиране. Изваждане.
Почувства смеха му близо до бузата си, макар да беше съвсем безшумен.
― И какво пресмяташ?
Тя отвори очи и видя пред себе си голите му гърди и рамене. Докато бе потънала в удоволствието, това нямаше значение, но сега близостта на тази плът я шокира.
― Пресмятам колко често може да се направи това в рамките на десет часа и дали скоро ще поискаш да го изпълниш отново.
Очите му бяха мили, сякаш знаеше колко неловко се чувства тя. Колко е объркана и незащитена.
― Не много скоро. Поне не няколко дни.
Себастиан се изправи и седна. Тя знаеше, че ще си тръгне. Но той не стана веднага. Даде й време да затвори очи. Може би някой ден нямаше да го направи.
Чу го, че се движи из стаята.
― Повикай камериерката си. Ще ти приготви ваната. Тази вечер ще вечеряме с брат ми в неговите покои. Обещах му, след като нямаше възможност да присъства на сватбената закуска.
Тя почувства, че застана прав до нея, сетне усети лека целувка върху бузата си.
― Извинявай, ако съм ти причинил болка. Опитах се да не го направя. Повече няма да го почувстваш.
Това, че бе опитал, я трогна. Тя си представи колко ужас но би било, ако не беше. Отвори очи и видя тъмносиния му халат близо до вратата, водеща към неговите стаи.
Отлично знаеше, че той не се нуждае от опрощение за действията си. Не бе длъжен да моли за прошка, но въпреки това го каза, за да я успокои. Обзе я някакво ново чувство към него, което прошепна на инстинктите й и тя проговори:
― Не си ми причинил много болка.
Себастиан спря и погледна към нея през сенките.
― Повече съм изненадана, отколкото наранена, и по-скоро объркана, отколкото изненадана. Беше точно както ти ми обеща. Наистина съвсем поносимо.
През първите две нощи той не я посети. След това обаче идваше всяка нощ. Одриана пресметна, че тези часове, плюс времето, прекарано в компанията му, но не непременно в леглото, наистина правеха десет часа през първата седмица.
До края на седмицата тя все повече привикваше с присъствието на гол мъж в леглото си след неизбежния акт на любов. Той не оставаше дълго, но не си и тръгваше веднага. Преди винаги бе мислила, че това се прави в мрак и тишина, едно задължение, което се изпълнява тайно. Но може би лорд Себастиан имаше доста по-либерално мислене благодарение на опита си на женкар.
Намеците и подмятанията за бурното му минало я съпровождаха на всяко социално събитие, на което присъстваше. Всъщност никой не говореше директно, но тя усещаше някакво весело изумление и почуда от това, че той въобще се е оженил, при това бе сключил такъв неизгоден брак. Язвителните забележки на няколко дами внушаваха, че тя със сигурност го е хванала в капан. Стана ясно, че и лейди Уитънбъри е на същото мнение.
Одриана доста успешно успяваше да я избягва. Както бе казал Себастиан, къщата наистина бе много голяма. Когато напускаше своя апартамент, библиотеката и музикалният салон станаха нейното убежище. И, разбира се, градината, която бе толкова голяма, че човек можеше да изчезне в нея. А ако почувстваше необходимост от различна обстановка, вземаше Нели и се разхождаше в парка или по Оксфорд Стрийт.
На закуска обаче бе принудена да изтърпи присъствието на свекърва си. Двете отваряха заедно пощата си и маркизата я съветваше кои покани да приеме. Някои от събитията щяха да се случат след седмици, или дори месеци, едва когато сезонът се развихреше в пълна сила. Лейди Уитънбъри й обясни няколко пъти, че този сезон бил доста по-спокоен от другите, което се дължало на дворцовия траур за принцеса Шарлот.
След пощата Одриана преглеждаше вестниците, които прислугата носеше, започвайки винаги с обявите и съобщенията в „Таймс“. Беше възприела навика от Лизи, но с цел. Досега Домино два пъти бе използвал този начин за връзка и тя се надяваше, че ще го направи отново.
Себастиан никога не присъстваше на тези ранни закуски. На осмия ден от сватбата им лейди Уитънбъри благоволи да й обясни, че двамата братя закусват в стаите на маркиза всяка сутрин.
― Уитънбъри трябва да го инструктира. Себастиан само замества големия ми син в правителството и изпълнява неговите пълномощия, а не своите.
Одриана трудно можеше да си представи как Себастиан получава инструкции от някой друг или има второстепенни пълномощия. Беше готова да го защити, когато маркизата смени темата на разговора:
― Трябва да направим нещо за гардероба ви, скъпа. Държах езика си зад зъбите толкова дълго, колкото успях, но повече не мога. Днес следобед ще ви заведа при моята шивачка.