― Гардеробът ми е нов. Ще бъде истинско прахосничество да го сменям толкова скоро.
― Може да го подарите. Няма да бъде голяма загуба.
― Простете ми, мадам. Опитът ми да се преструвам беше непохватен. Истината е, че не искам да подменям гардероба си. Просто няма нужда и освен това аз си го харесвам. Все пак ви благодаря за загрижеността. – Тя особено много обичаше роклята си от бледожълт индийски муселин и късото тясно жакетче, които носеше днес, и се почувства силно обидена, подозирайки, че това неодобрение и критиката може би са провокирани точно от тези дрехи.
Една по-обикновена жена би се отказала, но лейди Уитънбъри не бе от тях и не чувстваше подобна необходимост.
― Моята загриженост, скъпа, е за мен и за сина ми, както и за вас. Някои от дрехите ви не са най-добрият избор както по цвят, така и по стил.
Тонът й си остана мил, въпреки че думите не бяха. На лицето й имаше усмивката на човек, който се опитва да накара непокорно дете да се подчини, дори и насила, ако аргументите не подействат.
― Всяка рокля е поръчана при прочута шивачка, мадам. Стилът следва последните модни тенденции и други дами от висшето общество носят подобни модели. Не съм пристигнала от село с каруца и в моите модели няма нищо неподходящо. Някои рокли може да не са точно по вашия вкус, но това е друг въпрос.
― Моят вкус е прочут още от времето, когато бях по-млада от вас, скъпа. Питайте когото искате. Опитах се да ви помогна, като ви предложа съвета си, но както виждам, направих грешка.
― Когато сте били по-млада от мен, вече сте били маркиза. Никой не би посмял да критикува вкуса ви, независимо какво е мислил.
Загатването, че оценката за вкуса й е била плод на ласкателство, направо вцепени лейди Уитънбъри.
― Вие сте едно грубо и неблагодарно момиче.
― Отново не мога да се съглася с вас, мадам. Не съм неблагодарна и не съм момиче. Достатъчно възрастна съм, за да избирам гардероба си сама, например.
Възмутеният поглед на лейди Уитънбъри можеше да накара океана за замръзне. Тя се изправи и излезе величествено от стаята.
Одриана се упрекна, но сърцето й се бунтуваше и не искаше да приеме обвиненията. Не тя бе обидила лейди Уитънбъри. Точно обратното. Но подозираше, че историята ще бъде разпространена на горния етаж неправилно и тя ще бъде изкарана виновната.
Затова събра смелост и се приготви да бъде разпитана от Себастиан, след като неговата закуска с брат му приключи.
И това стана много скоро. Намери го в неговата спалня, подреждаше някакви документи. Беше облечен за езда и изглеждаше разсеян. Погледна я бегло, докато прелистваше страниците. Стомахът й се сви в очакване.
― Казаха ми, че си имала спор с майка ми.
― Беше недоразумение, а не спор. Не съм била непочтителна.
― Но си отхвърлила съветите й, твърди тя. Отказала си да послушаш инструкциите й.
― Да.
Той прелисти още документи, след това ги остави на купчина и насочи цялото си внимание към нея. Посегна и я хвана за ръката.
― Това една от роклите ли е?
Значи беше получил пълно описание на случката. Тя позволи да я огледа. Ако й кажеше да изхвърли този любим неин тоалет, за да се подчини на модните хрумвания на майка му, тази сутрин в тази къща наистина щеше да има скандал.
― Не съм експерт, но тази рокля ми харесва, както и другите ти рокли. Майка ми ще се опита да ти диктува какво да правиш. Такъв е характерът й. За някои неща може да бъде полезна, ако искаш помощта й. Това ти ще прецениш. Показвай й уважението, което заслужава, но аз съм единственият човек в тази къща, с когото трябва да се съобразяваш и на когото да се подчиняваш.
Това бе такава изненада за нея, че тя импулсивно го прегърна. Повдигна се на пръсти и го целуна по устните. Ръцете му я обгърнаха. Погледна надолу към нея, полуразвеселен и полусериозен. После я пусна и взе документите.
― Може би трябва да кажа на майка си да спори по-често с теб.
― О, не! Защо ще го правиш?
― Ако искам да се насладя на развръзката, трябва да провокирам причината.
Тя се засмя.
― Това беше само една целувка. Можеш да ги имаш винаги когато поискаш.
Той я погледна със странна усмивка и отново се върна към документите.
― Да, предполагам, че е така. Винаги когато поискам.
Скоро след като Себастиан излезе от къщата, маркизът изпрати да я повикат. Тя го намери в библиотеката, в същия дълбок стол, където винаги седеше. При появата й той остави книгата, която държеше.
― Научих, че е имало скандал.
Лейди Уитънбъри сигурно бе направила много драматично описание на разговора им, щом и двамата братя искаха да говорят с нея.