― Беше просто несъгласие, уверявам ви.
― Брат ми би трябвало да ви премести във ваш собствен дом. Ако аз му предложа, той няма да го направи. Но ако вие му кажете, че тук сте нещастна, ще го обмисли.
― Щом вие казвате, че няма да го направи, тогава няма да го направи дори ако аз го помоля.
― Аз ще говоря с него вместо вас.
― Моля ви, не го правете. Не искам моето присъствие да причини спор, най-малкото между вас двамата.
Маркизът въздъхна дълбоко и погледна към покрития си скут. Сетне вдигна глава, сякаш не хареса посоката, в която поеха мислите му.
― Той е тук единствено и само заради мен. Но сега има и други отговорности. Кажете му, че предпочитате да имате свой собствен дом и домакинство.
Одриана седна на стола до него. Този, който обикновено използваше маркизата.
― А вашите предпочитания? Те също имат значение.
Лицето му придоби безпристрастна маска.
― Аз се научих да приемам много неща. Първото от тях е, че почти всичко, което предпочитам, вече не е възможно.
Това тихо искрено признание я трогна.
― И защо трябва да приемате? Нима нямате избор?
В очите му проблесна пламъче на гняв.
― А вие какво предлагате? Да се бунтувам срещу жестоката съдба ли? Да съм вечно сърдит заради недъга и безполезността си? Точно там се крие лудостта, скъпа сестро.
― Вие не сте безполезен, сър. Това е пораженческо мислене. Брат ви разчита на вашите съвети в работата си, в политиката и финансите.
― Тя ли ви го каза? – Той я погледна. Приличаше повече от всякога на брат си и очите му излъчваха интелигентност и дълбочина.
― Да. И той също.
― Добре, но ето каква всъщност е истината. Той не се нуждае от моите съвети, защото е поне два пъти по-умен и по-проницателен от мен. Той очарова, докато аз се бъхтя. Той може да премине по ръба на най-високата скала в обществото, без да мигне и без да падне. Не вярвам на опашатите лъжи на майка ми, че разчитал на мен, нито на собствените му преструвки, че е така. Ще бъда много благодарен, ако и вие не се опитвате да повярвате в това. Ще бъде хубаво да не се преструвам поне пред някого в тази къща.
Абсолютната му честност изненада и поласка Одриана. Липсата на всякакви преструвки я обезоръжи и тя се почувства така, както когато говореше с някоя приятелка, с която споделя тайна.
― Той със сигурност е забележителен мъж – призна тя. – Обаче не е застрахован от падане, докато се разхожда по тези скали. В края на краищата наложи се да се ожени за мен.
Маркизът се засмя на малката й шега.
― Най-вероятно невидимата ръка на справедливостта се е намесила и го е бутнала. Но не мисля, че съжалява.
Неговото одобрение подейства успокояващо на изгарянията, които майка му бе нанесла върху гордостта й. Поне един човек в това семейство не мислеше, че Себастиан е бил хванат в капан от неподходящата персона. Тя изпита още по-топли чувства към този непринуден и скромен човек, задето бе споменал за справедливост. Прозвуча така, сякаш вярваше, че семейството й е било несправедливо очернено.
― Дори да е така, както вие казвате, и той да не се нуждае от вашите съвети, аз няма да го помоля да напуснем тази къща. Не мога да го направя.
Облекчението му казваше повече, отколкото той осъзнаваше. Това сви сърцето й. Вероятно маркизът ужасно се страхуваше да не загуби компанията на брат си, разговорите с него и консултациите, дори те да бяха преструвка. Беше предложил една благородна саможертва, но Одриана бе сигурна, че е доволен от отказа й.
Морган протегна ръка и хвана нейната.
― Той каза, че ще успеете да се справите с нашата майка. Каза също, че не бива да се тревожа за вашите шансове в играта. Мисля, че е прав.
Значи Себастиан мислеше, че жена му може да бъде достоен опонент на майка му, когато е необходимо. Изглежда се беше изказал ласкаво за нея. Това повдигна духа и настроението й повече, отколкото очакваше.
Одриана погледна към шахматната дъска на масата.
― Искате ли да почивате, или предпочитате моята компания още малко? Нямам нищо против да се скрия тук, докато лейди Уитънбъри се заеме със своите планове за деня. Може да изиграем една партия.
― Ще се радвам на вашата компания. А вие можете да се криете тук винаги когато имате нужда.
― Ако приема да се крия, ще се превърна в страхливка, така че ще се възползвам от вашето предложение само когато е абсолютно наложително. В случай че избухне друго малко недоразумение, може би ще ми позволите да ви разкажа, ако почувствам нужда да го споделя с някого. Не искам да бъда съпруга, която непрекъснато се оплаква на мъжа си за щяло и нещяло, но има случаи, когато болката минава само когато разкажеш на някого.