― Коя сте вие? – попита отново.
― Вие се представяте с глупавото име Домино, а искате от мен да ви разкрия моето? Самоличността ми не е по-важна от вашата.
― Каква е ролята ви във всичко това? Съучастница ли сте? Любовница? Може би сте роднина на някой от загиналите войници? Не искам тази среща да сложи началото на отмъщение.
Очите му я пронизваха, а внимателният му оглед я смути по странен начин. Въпреки подозренията си той продължаваше да се усмихва с онази неразгадаема, привлекателна усмивка, която предлагаше... приятелство и... вълнение и... неща, които в този момент дори не би трябвало да се въртят в ума й. Лицето му бе от онези, които караха жените да оглупяват, а фактът, че се оказа по-податлива, отколкото позволяваше ситуацията, я ядосваше.
Одриана вдигна пистолета само колкото да не сочи надолу, а настрани. Той погледна оръжието, сетне отново спря очи на лицето й. Сега приличаше на мъж, който е бил предизвикан, но е сигурен, че ще спечели.
― Каква информация имате? – попита тя.
― Колко пари имате?
― Достатъчно.
― За вас колко е достатъчно?
― Не съм толкова глупава, че да се пазаря сама със себе си. Назовете вашата цена.
― А ако нямате толкова? – Той кимна към пистолета. – Смятате с това да ме принудите да ви разкрия всичко?
Неочаквано се озова съвсем близо. Само на два сантиметра от дулото на пистолета и на няколко повече от самата нея. Тя го погледна изненадана.
Дъхът й секна. Сега той изглеждаше много опасен по начин, който нямаше нищо общо с оръжията. Погледът и усмивката му бяха предназначени да очароват и прелъстяват и от него се излъчваше още нещо, нещо невидимо, но със същия ефект.
Одриана се съмняваше, че на света има жена, която може да устои на този мъж. Сякаш мъжествеността му говореше на нейната първична същност, а разумът й нямаше думата в този разговор.
Тялото й реагира инстинктивно въпреки вдигнатата от съзнанието защита и през нея се стрелнаха порочните иглички на възбудата. Тя храбро се опитваше да ги пребори, но те продължаваха да се носят по пътя си, пренебрегвайки смущението й.
― По-добре свалете този пистолет – каза тихо той. – Срещнахме се като съюзници, не като противници. Приятели, а не врагове.
Произнесе думата приятели с кадифен глас. Тя стисна още по-здраво пистолета.
― Дайте ми го – каза той внимателно, но категорично.
Очите му излъчваха увереност, че ще постигне своето и сега, и когато и да било.
Одриана вдигна ударника с отчаяно непокорство.
― Виж ти. Значи знаете как да го използвате. – Той се намръщи. Вече не беше „приятел“, изглеждаше мрачен и разгневен. – Държите се глупаво. Поне не го насочвайте към мен. Може случайно да гръмне.
― Ще го използвам, ако се наложи. Не подлагайте повече решителността ми на изпитание.
― Не решителност долавям у вас сега.
― Значи сетивата ви подвеждат.
― Когато става дума за жена, те никога не са ме подвеждали. Поне не и това сетиво.
Очевидно намекваше за онези глупави иглички на възбуда, за секващия дъха страх и за трепетното очакване. Той знаеше за тях. Още по-лошо, дори произнесе истината на глас.
Сега я гледаше така, сякаш обмисляше нещо. Погледът му бе едновременно съблазнителен и плашещ.
Отново онази усмивка, предназначена да я успокои и поласкае.
― Не смея да ви доверя онова, което знам, ако не разбера ролята ви във всичко това. Вие сте неочакван играч на терена.
― Ако ви платя, какво значение има кой ще чуе историята ви?
― Съмнявам се, че имате достатъчно пари, за да купите информацията, дори ако реша да продавам.
Тя се опасяваше, че е прав. Всичко в него говореше за много висока класа. Златната верижка върху изящно избродираната му жилетка, без съмнение поддържаше златен часовник, така че десетте паунда и златният медальон в нейната чантичка едва ли щяха го да впечатлят.
Можеше да се окаже, че е изминала целия път дотук, рискувайки да съсипе репутацията си, само за да се провали, защото цената на Домино е прекалено висока за нея.
Той я наблюдаваше така, все едно чуваше мислите й.
― Колко силно искате тази информация? Толкова сте хубава, че може да ви я дам в замяна на една целувка.
― Целувка! Започвам да мисля, че сте шарлатанин, щом сте готов да приемете подобна нищожна цена.
― Нима оценявате целувките си толкова евтино?
― Цената на една целувка се променя, без значение колко струва.
― Това е тъжно, а също така и невярно, надявам се. Поетите казват, че има целувки, които могат да останат завинаги в душата на човек.