О, не, не беше. Беше истинска жена с тази рокля. Повече не можеше да стои далеч от нея и престана да се съпротивлява. Привлече я в прегръдката си. Топлината на тялото й го възбуди още повече. Той пресметна колко време щеше да продължи този бал и дали въобще е наложително да ходят.
― Много мило от твоя страна, че си загрижена какво мисли майка ми. Обаче аз казвам да бъдеш с тази рокля. Е, това ще те накара ли да се чувстваш отново сигурна?
Тя изглеждаше знойна и свежа едновременно.
― Ти ми върна самоувереността. Не ме интересува какво мислят другите. Много се радвам, че ти харесва. Това е първият ми бал във висшето общество и всички ще ме оценяват дали съм подходяща да бъда твоя жена. – Одриана отстъпи от него и погледна към падащата на вълни коприна. – Той каза, че ще я одобриш, но аз исках да съм сигурна.
― Той?
― Брат ти – отговори тя и излезе.
През него премина най-странната реакция. И изчезна, преди да я потисне. Реакцията не беше непозната или нова, но беше странно да я изпита точно сега.
Ревност. Ето какво лумна в него. Ревност, че първо е отишла да сподели притеснението и тревогата си с Морган, а не с него.
Одриана отказа да се уплаши от драматичното изражение на лейди Уитънбъри, когато видя роклята й. Съмърхейс я хареса. Това бе единственото, което имаше значение.
Балът направо я порази. Коприните, блещукащите светлини, смехът и музиката я замаяха. Познаваше доста от дамите, благодарение на маркизата и на Себастиан, и сега успяваше да участва в разговорите. Възхищаваше се на роклите и прическите и стигна до заключението, че нейният й тоалет е напълно подходящ за случая.
Себастиан танцува два пъти с нея, но след това лорд Хоксуел го ангажира с някакъв важен разговор и тя потърси друго познато лице. И последното, което очакваше да види, изникна точно пред нея.
Роджър замръзна в мига, в който и тя се скова. Двамата стояха като две порцеланови фигурки върху лавицата над камина.
Той не беше се променил никак, но все пак изглеждаше различно. Раздялата й позволи да го види по-ясно, така както времето й позволи да го прецени, когато той се върна от войната.
Сега обаче нито любов, нито вълнение можеха да хвърлят мост, за да бъде преодоляно отчуждението между тях. Одриана откри, че се опитва да оцени подробностите от външния му вид, докато очакваше болката и разочарованието да сграбчат сърцето й. И наистина, част от тези чувства изплуваха от мястото, където ги бе погребала. Но към тях се прибави и доста голямо количество гняв.
― Одриана. – Сините му очи се изпълниха с топлина, която някога я оставяше без дъх. – Изглеждаш добре. Пораснала си и си станала още по-красива.
Той също изглеждаше добре, но мъжете в униформа винаги изглеждаха така. Много й се искаше гъстата му светлокестенява коса да бе оредяла, но явно това не се беше случило.
― Отдавна ли си в Лондон, Роджър? Или си дошъл само на посещение?
― През януари полкът ми бе преместен в Брайтън и аз се възползвах, за да прескоча за малко до столицата.
Споменаването на Брайтън я накара да се изчерви. Ако сега живееше в Брайтън, значи бе запознат с всяка подробност от скандала. Най-вероятно тайничко се поздравяваше, че се е отървал на косъм от нея.
― Майка ти добре ли е? – смени темата той.
― Да, много добре. Можеш да й се обадиш. Ситуацията се промени значително, както вероятно знаеш. Тя вече не ти се гневи. Ще се зарадва да те види отново.
Усмивката му трепна при споменаването на гняв. Той пристъпи по-близо.
― А ти, Одриана? Успя ли новото положение да заглуши твоя гняв към мен? Надявам се да е така и да останем приятели.
Защо? Въпросът бе на върха на езика й, но тя знаеше отговора. Вече не беше годеница, чийто опозорен баща би попречил на кариерата на един офицер и би хвърлил подозрения, или дори нещо по-лошо, върху него. Сега бе станала възможност за ценни връзки във висшето общество.
Това я натъжи. Тя осъзна, че от самото начало интересът му, както и раздялата им не са били свързани със самата нея. Неговото внимание и предложението му за брак не бяха от любов. Най-вероятно бе видял в Комисията по боеприпасите добро и доходно местенце, където да отиде след края на войната, а в баща й – средството, чрез което да постигне това. Всичко беше заради изгодата.
Неочаквано Роджър се оказа още по-близо до нея. Не прекалено, но почти. Той заговори бързо и тихо:
― Моля те, кажи, че приемаш приятелството ми. Тази вечер си толкова красива, че почти не мога да мисля. Бях дълбоко нещастен, след като ти се оттегли от годежа ни.
Дързостта му я изуми. Тя се озърна бързо, за да види дали някой ги чува.