Наистина ли го беше грижа? Или ревността бе породена единствено от собственическото му чувство върху новата придобивка? Въпросът го хвана неподготвен.
Хоксуел отстъпи встрани и нарочно закри гледката към Одриана.
― Ако някога пред олтара е заставала двойка само заради морален дълг, то това беше вашата. Както за нея, така и за теб. Знаеш, че и двамата рано или късно ще си намерите любовници. Майка ми залага, че ти ще си пръв, а Одриана ще го направи много по-късно. Така се случвало обикновено.
― Но не винаги.
― Така е, не винаги. Понякога съпругата остава вярна и тъжна. Хайде, върви и го натупай. Така тя ще научи какво очакваш от нея.
Не беше необходимо. Одриана отново се появи в полезрението му и сега вървеше към ъгъла на залата. Сама.
― Понякога си много досадно копеле, Хоксуел.
― Само когато ти си магаре, Съмърхейс.
Одриана мислеше за бала, докато Нели развързваше роклята й. Според нея беше минало добре. В тълпа с подобни размери собствената й незначителност се превърна в защита. Въпреки това беше представена на много хора и дори получи няколко мили усмивки. Вероятно след някой и друг месец нямаше да бъде неканена гостенка или самозванка на подобни събития, макар че едва ли някога щеше да принадлежи истински на това общество.
Посегна към роклята, за да я свали от себе си.
― Още не.
Стресната, тя погледана през рамото си. Нели бе изчезнала. Себастиан стоеше на вратата, водеща към нейната стая, облегнат на рамката и със скръстени ръце. Беше свалил палтото и шалчето си. Свещта осветяваше белотата на ризата и тъмния отблясък на очите му, докато я гледаше.
Щом той не искаше да свали роклята, тогава няма. Не знаеше какво да направи, затова остана така, с отворената на гърба си рокля.
― Пленителна си в това червено. Всички мислеха така.
― Тълпата бе толкова гъста, че едва ли някой ме е забелязал.
― Аз те забелязах. Не можах да отделя очите си от теб.
Одриана за миг се запита дали очите му, освен роклята, бяха забелязали как Роджър й натрапваше присъствието си. Тази мисъл така я притесни, че посегна да свали огърлицата от шията си, за да скрие смущението си.
― Това злато, което ми подари, подхожда много на роклята. Изумрудите не подхождаха, колкото и да ми се искаше да ги сложа.
Той приближи към нея, за да й помогне. Присъствието му стопли тялото й, а огърлицата се плъзна в ръката й. Тя направи крачка към тоалетката. В този миг ръката му я обгърна през кръста и я върна обратно към него. Една гореща целувка по врата я накара да въздъхне. Бавните докосвания, галещи гърдите й през коприната, събудиха удоволствие, което се разля на бързи, надиплени вълни из тялото й. Огърлицата се изплъзна от пръстите й и падна на пода.
Ръцете му не спираха да се движат по коприната и по цялото й тяло. Уверените ласки предявяваха своите претенции към корема, бедрата, задните части, докато силното му твърдо тяло я притискаше отзад. Удоволствието я връхлетя като висока могъща вълна и я остави безсилна. Когато започна да дразни зърната й, тя можеше само да се извие, за да има опора, докато тялото й се молеше за още, и още от това сладко изтезание.
Хапещи целувки. Трескави, мъчителни и нетърпеливи. Те изгаряха шията и раменете й и тя се обърна с лице към него, за да получи повече.
Сетне заплува във въздуха, тъй като той я вдигна и понесе към леглото. Но не я постави върху него, а пусна краката й на пода. Те вече не я държаха и тя се олюля.
Докато я обгръщаше с едната си ръка и я придържаше, Себастиан посегна с другата към възглавниците и ги натрупа на купчина пред нея.
Повдигна я леко.
― Коленичи тук.
Одриана не разбра защо, но се подчини. Той притисна тялото си към нея, докато тя легна на леглото с възглавниците под бедрата си. Едва тогава осъзна какво загатва позата й. Изненадата трепна в нея. Един възел дълбоко и ниско в тялото й се стегна от мощната тръпка на очакването.
Коприната се вдигна бавно по бедрата й като чувствена ласка. Все по-високо и по-високо, докато се събра около кръста й и се разстла като ветрило по леглото. Той смъкна бельото й до коленете.
Само едно докосване и тя не успя да сдържи стенанието си.
Себастиан я остави така, разголена и в очакване. Тя цялата пулсираше от нетърпение. Желанието не приличаше на нищо, което бе изпитвала досега. Погледна назад, за да види как ризата му пада на пода, сетне голото му тяло се надвеси над нея.
Облада я твърдо, но тя искаше да бъде дори още по-безкомпромисно. Изпълни я цялата, така че остана единствено усещането, което вече познаваше. Тласъците му събудиха нов глад, който растеше все повече и повече в нея. Тя искаше точно това. Искаше той и алчният му копнеж да намерят освобождението си в тази невъздържаност. Беше лудо, диво и животинско, червено като коприната, която плуваше между тях.