― Вие сте истински редки цветя, а аз откъснах най-рядкото. – Той привлече главата й към себе си, за да я целуне. – И най-честното. А сега се обърни, за да сваля този корсет от теб.
― Ще повикам Нели.
― Не, няма нужда. – Той я завъртя и започна да развързва връзките. – Аз все още няма да си тръгвам, Одриана.
Сред луксозните придобивки, които я засипаха след сватбата, имаше и собствена карета. Три дни след бала тя нареди да впрегнат конете и даде на кочияша адреса на „Най-редките цветя“.
Завари всички да сортират саксии с лилии и зюмбюли в оранжерията. През прозорците можеше да види как градината възкръсва за живот и редове от свежи листенца пробиват почвата с главичките си.
Момичетата не вдигнаха врява заради посещението й. Все едно се бе върнала от урок по музика. Кръгът се разтвори и я засмука, сякаш никога не го беше напускала.
― Откакто започна сезонът, сме затрупани с работа – рече Лизи, сякаш да обясни разсейването на Дафни със саксиите. – Бяхме наети да повторим онова, което направихме за твоята сватба, в още две градини.
― Хората могат да бъдат много неоригинални – обади се Силия. – Една дама дори искаше съвсем същите цветя. Наложи се Дафни да й обясни, че ще бъде глупаво лалета и минзухари да растат в саксии, когато по време на нейния прием те вече ще растат на воля в градината й.
― След изминалите две лета всички се страхуват, че собствените им цветя ще останат малки или въобще няма да пораснат. Ще мине много време, преди нашата градина да се възстанови. – Дафни говореше за годината без лято и за жертвите, които взе. Тя преброи няколко цъфнали лилии, посочвайки всяка. Свали доволна престилката. – Готови са господин Дейвидсън да ги вземе. Лизи, моля те, погрижи се да ги вземе всичките, когато пристигне.
Момичетата се прибраха във всекидневната и Силия се зае да направи кафе. Одриана позволи на Дафни да я огледа добре.
― Изглеждаш доволна от брака си. Моля те, кажи ми, че е така.
― Доволна съм повече, отколкото очаквах. Не мина без изненади, разбира се.
― Сигурно имаш предвид намесата на лейди Уитънбъри.
Не, въобще нямаше предвид лейди Уитънбъри, а богатата чувственост, с която се сблъска в този брак. Тя я пленяваше повече от всички карети и копринени тоалети. Забравяше себе си, когато потъваше в тези плътски удоволствия. Дори за известно време забравяше обстоятелствата, които я бяха довели до това легло.
― Тя наистина се оказа помрачаващ облак, но, слава богу, не толкова голям, колкото можеше да бъде. А маркизът ми стана добър приятел.
Всъщност най-добрият. Може би единственият й приятел в онзи свят. През деня Себастиан все още си оставаше донякъде непознат в сравнение с брат си. С него тя не говореше така свободно, както с маркиза. Не забравяше, че трябва да бъде много внимателна. Той все още я заслепяваше и смайваше до степен на неудобство, а онова, което правеше през нощта, само засилваше тази реакция.
― Тя опита ли се да те сплаши или да те опитоми? – попита Дафни.
― Разбира се. Обаче не съм дошла тук, за да плача на рамото ти или да говоря за нелюбезното отношение на лейди Уитънбъри. Дойдох, за да съм със скъпите си приятелки и да прочета клюкарските вестници на Лизи.
Силия се появи с таблата с кафето.
― Върви и ги донеси, Лизи. Откакто ходим толкова често в града заради поръчките, свързани с все по-разрастващата се вследствие на твоята сватба търговия, тя е натрупала доста голяма купчина. Дори главоболието не я спира да ги чете.
Лизи отиде до един шкаф и се върна с огромна купчина сгънати вестници.
― Харесва ми да знам какво става по света. Не разбирам защо ме занасяш толкова много, Силия.
― Защото те обича, скъпа, затова – отвърна Одриана. – Радвам се да видя, че днес си добре. Страхувах се, че ще те заваря страдаща и ще ме лишиш от компанията си.
― Пристъпите й се появяват без причина или предупреждение, нали, Лизи? – обясни Дафни. – Мисля, че виновно е променливото време.
Те пиха кафе и говориха на общи теми. Одриана се радваше на непринудения разговор. Тук нямаше нужда да спазва етикет. Нито часовник, който да отмерва предписаното за сутрешни визити време. Нямаше нужда да се притеснява дали се смее прекалено високо или в неподходящ момент.
Тя гледаше скъпите си приятелки и думите на Себастиан изплуваха в спомена й. Твоята липса на любопитство е впечатляваща. Първоначално наистина беше приела правилото за глупаво и всъщност бе много любопитна. Скоро обаче разбра каквото й трябваше да знае за тези жени и тяхното минало вече нямаше никакво значение.