И все пак, докато те говореха, тя си помисли колко малко знае за тях. За Лизи и Силия – абсолютно нищо. Дори и за Дафни, макар че й беше братовчедка. Имаше години от живота й, за които не знаеше нищо.
Сега, когато се замисли върху това, се оказа, че единственият човек в тази къща, чиято история бе като отворена книга за всички, беше тя самата.
Силия взе един от вестниците на Лизи.
― Какво всъщност търсиш? Защо ги поиска?
― Защото знаех, че тя ще има значително повече, отколкото съм видяла аз. Би било странно, ако настоявам прислугата да ми носи всеки ден по толкова много. Всъщност искам да видя дали няма някакво съобщение от Домино. Той вече два пъти публикува такива. Мисля, че може да го направи и трети път.
― Не си спомням да съм прочела нещо с това име, но последния път съобщението бе повече от загадъчно – намеси се Лизи. – Ще ти помогнем, за да не отиде цялото ти време тук в четене. – След тези думи тя взе една купчина вестници и я подаде на Дафни.
Половин час по-късно всички вестници бяха прегледани, но без успех. Имаше няколко неясни и озадачаващи съобщения, но те не съдържаха нищо, което да подсказва, че са били публикувани от Домино.
― Защо ти не публикуваш едно? – предложи неочаквано Лизи.
― Опитах веднъж, но не можах да измисля нищо, така че само Домино да познае, че е от мен и никой друг да не се досети.
― Тя не може да рискува лорд Себастиан да види подобно съобщение – намеси се Дафни. – Умният човек не чопли с пръст раната.
Одриана осъзна, че метафората е подходяща. Тя обясняваше всичко в брака й. Желанието и удоволствието бяха като балсам за раната, но не я лекуваха напълно. Дузина възпаления всеки ден я държаха открита и кървяща – уклончивите намеци, които другите правеха за баща й, задължителният характер на брака й, нейната убеденост, че, ако можеше, Себастиан щеше да докаже онова, което светът вече предполагаше.
Тя се чудеше какъв би бил бракът им, ако тази рана не съществуваше. Всъщност това бе безсмислен и романтичен въпрос. Ако не беше тази рана, брак въобще нямаше да има.
― Също така осъзнах, че не мога да предложа серия от срещи, на които да не отиде никой – продължи Одриана. – Моите дни не ми принадлежат напълно.
― Тогава нека той дойде при теб – предложи Силия. – Напиши съобщение, в което искаш среща, и използвай някой магазин като адрес на изпращане, така че отговорът да не пристигне на твоя адрес. Това се прави непрекъснато, от любовниците, например. Издатели и книжарници често предлагат подобна услуга, както и някои странноприемници и адвокати.
― Може би ще направя точно така. – Тя потисна изненадата си откъде Силия знае всички тези неща. Вече не беше една от тях и за нея Правилото не важеше, но щеше да е предателство, ако сега започне да си пъха носа в чуждите тайни или да задава въпроси.
Дали можеше да напише съобщение, което да не привлече вниманието на Себастиан, но същевременно да бъде забелязано от Домино? Това изискваше много умен подбор на думите.
― Освен това то трябва да бъде разпространено на места, където се събират чужденци – продължи с предложенията Лизи. – Ако платиш на някой служител в хотел да следи гостите вместо теб, той може да разпознае този мъж, ако се появи, и да го насочи към теб.
― Да платиш на някого ще бъде по-добре, отколкото сама да отидеш и да наблюдаваш – добави Силия с многозначителна усмивка, с която искаше да й напомни за посещението им в хотел „Милър“.
― Звучи сложно, но всъщност може да свърши работа – поклати глава Дафни. – Ти ще дадеш описание. Наетият от теб човек ще наблюдава. Ако се появи подобен мъж, той просто ще го попита дали е Домино. Ако не е, въпросът ще прозвучи странно, но бързо ще бъде забравен. Ако е, ще му каже как да се свърже с теб.
― Но къде мога да наема такива хора? Предполагам в определени хотели. – Още една усмивка от страна на Синия. – Например „Роял Иксчейндж“?
― Места за забавления – предложи Лизи. – Театри и други подобни. Също така магазини, където се продават книги на чужди езици. – Тя почука с пръст по брадичката си. – Какво друго би привлякло мъжете далеч от дома в свободното им време?
― Публичните домове.
Реалистичният отговор на Силия накара всички да млъкнат.
― Това без съмнение е полезно и най-вероятно точно предложение – заключи накрая Дафни. – Но Одриана не би могла да ги посети, за да уреди наемането на помощник.
Силия сви рамене.
― Жалко. Много е вероятно Домино да посещава такива заведения, а това са местата, където всеки може да бъде нает.