Появи се господин Дейвидсън. Одриана помогна да отнесат саксиите до товарния му фургон, за да ги откара до цветарските магазини в Лондон, от които пазаруваха редовните клиенти на „Най-редките цветя“. Работата й достави удоволствие.
Когато напусна къщата на братовчедка си, за да се върне в Лондон, я обзе силна носталгия. Докато каретата я отнасяше към дома, тя се опитваше да съчини съобщение до Домино в ума си.
― Лейди Офелия е наела „Най-редките цветя“ да украсят градинското й парти. Трябва да призная, че успяха да превърнат неугледната й градина в най-добрата за сезона. Човек дори не забелязва странния начин, по който поддържа чимширите си.
Одриана не знаеше дали трябва да приеме тази похвала като представител на „Най-редките цветя“. Лейди Ферис настояваше да говори за тях въпреки усилията на лейди Уитънбъри да отклони разговора в друга посока.
Одриана и свекърва й бяха поканени от лейди Ферис. Лейди Уитънбъри реши, че визитата е важна за приемането на Одриана в обществото.
С внимателно обмислени действия като това нейната свекърва се опитваше стъпка по стъпка да постигне целта си, а именно – Одриана да получи достъп до „Олмак“*, но без да се унижава, като ходатайства лично за това. Това беше организация на жените, които имат обществено влияние, нещо, което лейди Уитънбъри вярваше, че й принадлежи по право.
[*„Олмак“ – клуб в Лондон (1765 – 1871), един от първите, допускащи дами. – Бел. прев.]
Доколкото Одриана успя да разбере, лейди Ферис от дълги години беше любимка на лейди Джърси и една добра дума от нея си струваше тези досадни, повтарящи се сутрешни визити.
― Бях там, когато госпожа Джойс дойде, за да направи аранжиментите – продължи бързо лейди Ферис, сякаш преследваше темата поради липса на друга. – Много елегантна и красива жена.
― Всички, които са срещали моята братовчедка, не пропускат да отбележат елегантността й. Но тя ще бъде поласкана от любезната ви оценка.
― Чух, че преди няколко години била гувернантка. Човек може само да съжалява, че обстоятелствата са я принудили да влезе в търговията. С нея имаше едно момиче. Много красива малка блондинка. Забелязах, че има жив и жизнен характер по природа, въпреки че действаше покорно.
― Трябва да е била Силия.
Лейди Уитънбъри се наведе достатъчно напред, за да се намести физически между тях двете.
― Ще направите ли градинско парти, когато сезонът бъде открит? Миналата година вашият прием бе описван с похвали и възхищение седмици наред – попита тя.
― Да. В средата на април. Възнамерявам да използвам услугите на „Най-редките цветя“ – отговори лейди Ферис. – Познах я. Младичката. Тази Силия.
Одриана не знаеше за какво говори. Нито пък лейди Уитънбъри. И двете останаха безмълвни, докато лейди Ферис се наслаждаваше на предпазливостта, която се появи в очите на лейди Уитънбъри.
― Видях я веднъж, в една карета. Преди година, може би две. Бях с лейди Джърси в парка и покрай нас мина една специална карета. Всички познават тези услуги. Тя принадлежи на една... извинявайте, скъпа, надявам се, че ме сте шокирана. Та каретата бе на една жена, известна с високопоставените мъже, които я издържат.
― Сигурна съм, че грешите – отвърна Одриана. – Една година е много време, за да помните лице, което сте видели през прозорците на карета.
― Каретата беше открита, каквито предпочитат тези жени, а лицето на това момиче не може да бъде забравено. „Коя е тази?“, попитах лейди Джърси, толкова бях впечатлена от младежката й красота. „Това е дъщеря й – отговори ми тя, – току-що е пристигнала от провинцията, защото вече е пораснала.“
Дори лейди Уитънбъри, така умела и свикнала с позьорството, не успя да скрие изумлението си. Гърбът й се вдърви, а лицето й придоби мило изражение, но всеки можеше да види яростните светкавици в очите й.
― Тъй като придружителката на госпожа Джойс не живее в града, а все още в провинцията, очевидно сте допуснали грешка.
― Може би. – Лейди Ферис се усмихна с нескрито задоволство.
Очите на лейди Уитънбъри хвърляха убийствени стрели. Тя бързо намери причина да прекрати визитата и след като седнаха в каретата, хладнокръвието й се срина.
― Това вече е непоносимо! Да се правя на приятелски настроена към някой като лейди Ферис, само и само да придвижа интересите ви, и да получавам унижение от тази... – Тя погледна строго Одриана. – Вие ще скъсате с тези хора веднага! Трябваше да го изискам още в началото. О, боже, какво ще стане, ако се разчуе, че сте живели е нея под един покрив? – Последното изречение накара очите й да се разширят и устата й да се изкриви от ужас.
― Лейди Ферис греши – отговори Одриана, само че въобще не беше сигурна дали наистина е така.