Одриана избърса очите си.
― Не вярвам. Ще пиша на Силия и ще я питам. Когато отрече, ще накарам лейди Ферис да изяде писмото.
― А ако тя не отрече?
Одриана знаеше накъде клони той. Нямаше нужда от упътване.
― Ще имате и други приятелки, Одриана. Преди да е минал и един месец от сезона, ще се появят симпатични дами, които ще търсят вашето приятелство.
Тя се наведе към стола му, без да мръдне от мястото, където се скри, когато самообладанието й се срина. Не искаше той да види сълзите й, а сега не искаше да види бунтарската й реакция срещу онова, за което намекваше.
Одеялото, надиплено пред лицето й, помръдна и докосна бузата й. Това я извади от унеса. Тя се изправи на колене и стана.
― Благодаря, че ми позволихте да се скрия тук и че ме изслушахте. Съжалявам, че се разплаках. Надявам се, че не съм...
Одеялото, което бе пред лицето й, помръдна.
Значението на това действие неочаквано проникна в съзнанието й. Тя се вгледа във въпросното одеяло и невидимите крака, които се криеха под него. Ръцете му си лежаха върху облегалките на стола. Беше сигурна, че не го беше дръпнал или докоснал.
― Да не би под стола ми да има дух? – попита маркизът. – Толкова сте шокирана, все едно сте видели привидение.
Одриана успя да се съвземе.
― Една неочаквана мисъл мина през ума ми. Сега ще ви напусна. Възползвах се прекалено дълго от вашата доброта и любезност.
― Страхувам се, че не ви давам толкова много, колкото заслужавате.
― Съветът ви беше честен и безпристрастен, а съчувствието – искрено. Аз съм много по-благодарна, отколкото предполагате.
Когато излезе, тя затвори вратата на библиотеката и потърси доктор Фенуд. Намери го в гардеробната да подрежда спално бельо.
― Мадам. Да не би нещо да не е наред с господаря?
― Току-що го оставих и всичко с него е наред. Искам да ви питам нещо. Маркизът може ли да движи краката си, макар и малко?
Изражението на доктор Фенуд стана тъжно и той поклати глава.
― Съвсем никак? Дори и най-слабо движение?
― Поражението е в гръбначния му стълб. Той няма никакви усещания от кръста надолу. Абсолютно никакви.
― Има ли някакъв шанс за възстановяване?
― Не, освен ако не стане чудо. Има един лекар, германец, който казва, че с времето... може би... Твърди, че бил виждал случаи, когато тялото се излекува само след няколко години. Репутацията на доктора, меко казано, беше поставена под въпрос след направените разследвания. Не, мадам, опасявам се, че господарят ще остане такъв, какъвто го виждате.
Одриана си тръгна. Не биваше да храни напразни надежди заради едно почти невидимо малко доказателство, като усещането за допир на одеялото до бузата й. Най-вероятно си бе въобразила. Може би самата тя бе направила нещо, с което бе причинила раздвижване на завивката.
И все пак, ако кракът под одеялото наистина беше помръднал?
Себастиан не се прибра дълго след полунощ. Язди чак до Гринуич, за да облекчи възбудата и тревожността си, и за няколко часа, докато наблюдаваше небесата през телескопа на обсерваторията, забрави лудостта, която го бе обзела. Когато влезе в своите стаи, силната буря, която бушуваше в него, не бе напълно утихнала, но поне вече не искаше да блъска с юмрук по стената.
Той се приготви за сън. Облече халата си и освободи камериера. Погледна към вратата на Одриана.
Тя без съмнение беше заспала, но тъй като винаги бе така дяволски покорна, нямаше да възрази, ако я събуди. Ако пък не, винаги можеше да се оплаче на брат му. Искаше да отиде при нея и да я обладае по пет различни начина, твърдо и безкомпромисно, за да потвърди собствеността си над онова, което наистина беше негово, така че да не обръща внимание на онова, което със сигурност не беше.
Този мрачен импулс му подсказа, че не бива да го прави. Хоксуел не беше тук да му попречи да се държи като дива горила, така че трябваше сам да потисне желанието си да влезе при нея.
Той се хвърли на леглото и се опита да мисли за разговора си с Андерсън и какво да прави с информацията, която получи. Трябваше да започне да търси в нова посока, при това много внимателно. Не искаше да поставя под съмнение почтеността и честността на добри мъже, които можеше да се изпречат на пътя му, или да събуди недоволство сред членовете на Комисията по боеприпасите.
Обмисляше стратегията си, когато вратата към нейната стая неочаквано се отвори. Одриана надникна през нея, както когато бе облечена с онази пленителна червена рокля.
Но тази нощ определено не биваше да мисли за тази рокля.
― Имаш ли нещо против да вляза? Знам, че е много късно.