Вероятно искаше да я измъчва със самото си присъствие. Все още можеше да прави това. Ставаше по-лошо, а не по-добре. Или може би обмисляше дали удоволствието с нея си заслужава времето. Нощта напредваше, часът беше по-близо до зората, отколкото до здрача.
― Вече е много късно – промърмори тя, когато очакването я направи нетърпелива. – Може би утре...
― Не. Ти дойде при мен. Все още няма да си тръгнеш.
― Аз не дойдох за това. Нямаш задължение към мен. Ако си изморен или...
― Или какво?
― Преситен.
Одриана се досети къде би могъл да бъде, когато часовникът показа, че минава два след полунощ. Това неочаквано прозрение й подейства като шок. Целият свят я предупреждаваше. Тя самата го беше приела като неизбежно, но когато се случи, беше изненадана и... наранена. Ужасно наранена. За един мъчително дълъг, ужасен миг тежестта в сърцето й бе непоносима.
Очакваше намекът й да го развесели. Или да го ядоса. Вместо това той изглеждаше изненадан. Погледна я така, както когато му съобщи, че кракът на брат му е помръднал.
Сетне стана мрачен и замислен. Погледът му се изостри и това изпрати тръпка по цялото й тяло.
― Това ли си мислиш? Понякога си толкова невинна, Одриана. Аз не те искам по задължение. Въздържам се да разкъсам нощницата ти и да те обладая безцеремонно, или...
Това „или“ увисна във въздуха като заплаха. Тя долови напрежението в него, което вече бе видимо както в тялото, така и по лицето му. Той беше прав. Може би понякога беше невинна и тази вечер това му се струваше неподходящо. Все пак не беше потърсил навън някоя не толкова невинна.
― Не искам да те лиша от частта с разсъбличането, но предпочитам това да не бъде скъсано. – Тя свали презрамките на нощницата си и остави материята да се плъзне по раменете, докато се събра около бедрата й.
С това всяко колебание в него се изпари. Той я гледа известно време, докато тя се изчерви и възбуди. Сетне отиде до леглото. Но не се качи на него, а остана прав, тъмната коприна на халата му беше точно пред лицето й. Ръката му посегна и започна леко да дразни едното й зърно.
И това беше достатъчно да накара всичките й мъчителни усещания да се съберат в една точка, изпълнена със силен копнеж и жажда. Беше наистина безсрамно колко лесно се предаде и отстъпи.
― Погледни ме.
Одриана вдигна очи, докато леките му ласки я измъчваха безмилостно. Тялото й се наслаждаваше на удоволствието, което се стичаше надолу.
― Докосни ме.
Тя посегна към тъмната коприна. Прекара длан по нея, следвайки гърдите му от раменете до кръста и чувствайки извивките на тялото му. Той продължи да я влудява. Сега и двете му ръце я докосваха. Порочните му пръсти я измъчваха, докато собственото й докосване поиска повече. Тя плъзна ръце под коприната и го погали по-уверено, наслаждавайки се на кожата под пръстите си.
― Целуни ме.
Това не бяха молби или инструкции. Той произнасяше команди и очакваше тя да ги изпълни.
Лицето и устните му бяха много високо. Но Себастиан не се наведе към нея и Одриана осъзна, че той няма предвид устата си. Наведе се напред, докато устните й докоснаха топлината на гърдите му. Прокара език по него, за да усети вкуса му. В тялото й се разля ново, непознато удоволствие, топло и мрачно, като дълбока невидима вълна под останалите.
Беше очарована от усещането. От меката кадифена повърхност на кожата му и от стегнатите мускули под нея. Издърпа крака под себе си и коленичи така, че да може да го гали по-свободно. С ръце и устни минаваше по мускулите, ръцете и раменете му.
Отметна халата от тях, за да го почувства по-осезаемо. Халатът падна на пода и Себастиан остана пред нея прав, по-гол от всякога. Силата му, мъжката му красота и възбудата му бяха абсолютно видими и точно пред нея. Одриана протегна ръце и погали цялото му тяло, като го гледаше. Погледът й стигна до лицето му, чиято красота сега бе загрубяла от напрежението на страстта.
― Докосни ме!
Погледът му проникваше в нея. Командващ. Изискващ. Заповядващ. Тя не можеше да се престори, че не е разбрала какво има предвид. Погледна надолу и колебливо прокара пръстите си по върха на члена му. Той се втвърди още повече. Всъщност цялото му тяло се втвърди.
Останала без дъх от възбуда и от собствената си дързост, Одриана плъзна пръсти нагоре и надолу по дължината му.
Себастиан бутна леко раменете й и тя падна по гръб на леглото. Той се присъедини към нея, като наведе глава, за да я целуне хищно, сетне се насочи към гърдите й.
Тя сграбчи рамото му с едната си ръка, докато с другата продължи да го гали. Вълните от удоволствие и интимност бяха божествени и Одриана се опитваше да не загуби съзнание. Себастиан погледна надолу към онова, което правеше с него, сетне в очите й.