Мидълтън разгледа листа.
― Това е печатът на Комисията по боеприпасите. Той удостоверява, че барутът е минал през Арсенала и е бил проверен. – Вдигна поглед и се изчерви. – По-точно партидата с този барут, а не всяко отделно буре.
― А другият печат?
Мъжът поклати глава.
― Не мога да го позная... Не, чакайте. Може би... – Той взе писалката си. Прерисува печата от бурето върху лист хартия, сетне добави още две линии. – Вижте сега. Може би печатът е бил такъв. Сигурно е избелял или е бил поставен небрежно. – Той подаде и двата листа. Себастиан видя как „D & F“ се бе превърнало в „Р & Е“.
― Такава мелница „D & F“ няма. Но „Р & Е“ е знакът на мелница „Петигрю и Евършам“. Тя е една от няколкото, които се пръкнаха по време на войната, за да реализират бързи и големи печалби. И да причинят няколко експлозии. Частните мелници не са особено прецизни, нито внимателни. Ние можем да контролираме качеството на онова, което произвеждат, но не и как го произвеждат. Това не е хоби за аматьори.
Наистина. В тези мелници бяха избухнали няколко много лоши експлозии и пожари. Това бе една от причините да остави Одриана в странноприемницата, в която пренощуваха, на няколко километра от реката. Защото се страхуваше, че работниците понякога забравят, че една грешка или един пропуск може да доведат до взрив, който да изпрати всички на оня свят.
Загадката привлече интереса на Мидълтън. Той отново се съсредоточи върху донесения от Себастиан лист.
― Предполагам, че са поставили печата небрежно. Набързо.
― Едва ли. Нарисува ми го един оцелял топчия. Това е плод на паметта му, която, разбира се, може да не е пълна и да греши.
― Спомня ли си нещо друго?
― Не е сигурен. Каза само, че бурето се отворило много лесно. По-лесно от обикновено. Това означава ли нещо?
― Не знам. Но мога да предположа, че е било отваряно и преди. Най-вероятно в Арсенала.
Не беше необходимо Мидълтън да го казва, нито пък той самият. Ако бурето е било отваряно в Арсенала, трябва да е било за проверка. В такъв случай някой си бе затворил очите, когато е било докладвано за лошото качество на барута.
― Къде се намира тази мелница? „Петигрю и Евършам“?
― Имотът е в Кент – отговори Мидълтън. – След края на военните действия мелницата беше закрита, както и други малки предприятия. Мисля, че беше продадена.
― Благодаря ви, господин Мидълтън. Бяхте ми много полезен.
Лицето на мъжа посърна.
― Не ви казах нищо особено, сър. Надявам се, че ме разбирате и няма да докладвате на никого за моята помощ.
― Онова, което Комисията по боеприпасите ще чуе, ако въобще узнаят за тази среща, е, че вие ме убедихте в невъзможността от кралските мелници да излезе некачествен барут.
Себастиан завърза коня си към каретата, качи се в нея и седна до Одриана, като нареди на кочияша да потегли.
Когато я остави да го чака в странноприемницата, не й каза къде отива. Може би е бил обзет от непреодолимо желание да вдигне полите на някоя доячка в близката нива.
― Докато сме в Еъримонт, трябва да направя обиколка на имота. Ти яздиш ли? Може да дойдеш с мен. Наемателите ще го оценят високо, ако го направиш.
― Да, яздя. Също така пея, рисувам и свиря прилично на фортепиано. Майка ми, както повечето майки, вярваше, че всяка млада дама трябва да знае тези безполезни неща.
Той я погледна, сякаш искаше да провери дали е обидена от въпроса му. Но тя му се усмихна, за да му подскаже, че отговорът й е бил само малка шега. Е, в по-голямата си част.
През остатъка от пътуването Себастиан очевидно беше потънал в мисли, но личеше, че няма намерение да ги сподели с нея.
― Научи ли нещо интересно на срещата си?
Той сви небрежно рамене.
― Беше кратък разговор по работа.
― Твоята работа са политиката и правителството. Сигурно не искаш да ми досаждаш, за да не ми е скучно, и затова ме остави тук, за да ме пощадиш. Много мило от твоя страна.
Беше поласкан от благодарността й. А може би облекчен?
― Всъщност на мен няма да ми е скучно, ако споделиш. Ще ми бъде интересно. Винаги съм се интересувала от правителството.
― Нямаше нищо интересно, уверявам те. – Той й се усмихна, за да я накара да мисли за нещо друго, а може би да не мисли за нищо друго, освен за него.
― Природата в Есекс е много красива – загледа се замислено през прозореца тя. – Трудно е да повярва човек, че на няколко километра има фабрика, която може да разруши всичко, което гледаме сега. Край реката е фабриката „Уолтам Аби“, нали?
― Наистина е така. Като спомена, та се сетих.
― Като споменах ли? Нима паметта ти е толкова къса? Не е минал и час, откакто си бил там.
Обзе го раздразнение, а сетне и примирение, че е разкрила тайната му мисия.