― Ако си мислиш, че имам някакви романтични чувства към брат ти и поради тази причина съжалявам заради недъга му, дълбоко грешиш.
Той я погледна напрегнато и мрачно.
― Той е мой приятел – продължи тя. – Скъп приятел. Не го обичам по друг начин, освен като брат. Със сигурност не като съпруг или любовник. Каквото и да споделяте вие двамата, то не включва мен.
Тя го прегърна. Ръцете му я притиснаха силно и той я погледна така, сякаш можеше да види мислите й в тъмнината. Одриана посегна нагоре, хвана лицето му и го наведе надолу, за да го целуне. И може би той щеше да проумее, че дори когато още бе абсолютно непознат за нея, беше развълнувал не само тялото й.
Резултатът бе неизбежен. Тя знаеше, че тази вечер целувката ще бъде като масло в огъня. Може би друг вид бягство, но то би хвърлило мост над пропастта, която днес се бе отворила между тях.
Луната едва-едва успяваше да разсее мрака, колкото да направи нощта магическа и вълшебна. Тъмните дървета хвърлиха наметалото си върху поляната и първата целувка я превърна в интимна стая. Звездите висяха ниско върху балдахина на небето като блестящи точки.
Страстта се надигна заедно с прилива от ненаситни прегръдки и яростни целувки. Тя прие настоятелността му и я окуражи. В неговата сила и нетърпение имаше сладка емоция, родена от доверието и увереността му, а сега и от нейното облекчение, че този сложен и объркан ден не я остави да гледа как той се отдалечава от нея.
Прегръдката му я сграбчи, притисна и контролира. Себастиан падна на колене и целувките му преминаха по корема и ханша й, надолу към бедрата и венериния хълм. Те я изгаряха през нощницата и бушуваха в кръвта й, докато езиците на огненото удоволствие облизваха кожата й.
Той издърпа шала й и го постла на земята, сетне я притегли към себе си, докато тя легна върху него, притисната така плътно в прегръдката му, сякаш се опитваха да слеят душите си.
Себастиан я постави на колене и я погали през халата отпред.
― Отвори го.
Одриана нетърпеливо разкопча копчетата, докато той сваляше собствената си дреха. Тялото й се разтрепери в очакване на онова, което щеше да се случи. Отново започна силното дълбоко пулсиране.
Себастиан отметна халата й встрани, разтвори го широко и я разголи. Звездите влязоха в очите му, а ръцете му започнаха да галят гърдите й. Скоро тя вече бе разтърсена от вълнуващото пулсиране, породено от желание и нетърпение, което ставаше все по-непоносимо.
Сама издърпа нощницата си, за да почувства неговата твърдост, топлина и обещание. Беше прекрасно да стои на колене върху него, яхнала го и изкушавана по най-невероятен начин под светлината на луната.
Той я придърпа към себе си, за да може да дразни гърдите й с език. И влезе в нея само колкото да я измъчва и подлуди. Гърдите й бяха толкова чувствителни, че всяко докосване на езика му изпращаше светкавици от наслада надолу към мястото, където бяха слети.
Одриана почти стенеше и плачеше в мига, в който той я изпълни цялата с един тласък. Отметна глава назад и отвори очи, за да види как звездите падат и влизат в нея. Сетне пропадна в прегръдката му, докато той я изпълваше и запленяваше.
На зазоряване двамата се промъкнаха през градината. Преситени и задоволени, те влязоха в къщата като крадци, като прислужници, отдали се на тайни удоволствия през нощта.
Себастиан я остави пред вратата на нейната стая и Одриана го целуна, преди да я отвори. Това май беше четвъртата целувка, която му даваше по своя воля, без да я съблазни или примами? Беше им загубил бройката.
― Би могъл да промениш нещата, ако искаш – каза Одриана. – Можем да се преместим в друга къща. Ти можеш да напуснеш правителството. Аз ще направя каквото поискаш. – Тя се усмихна. – Можем да отидем в Бразилия.
Загрижеността й го трогна. Той я целуна за последен път, за да й покаже чувствата си, преди да тръгне към своите стаи.
― Ти си прекалено добра и аз съм ти благодарен. Но не знам какъв искам да бъде животът ми. Не знам какво искам.
Освен че искаше нея. Знаеше, че иска нея. Както страстта й, така и сърцето й. Това беше. И бе неочаквано.
След четири дни Себастиан реши, че дори най-страстната и съгласна на всичко съпруга накрая ще се измори, ако съпругът й непрекъснато се възползва от ласките й. Тъй като не можеше да се въздържа в тази идилична среда, където нищо не му пречеше, той съобщи на прислугата, че с Одриана ще се върнат в Лондон.
Тя заспа в прегръдката му почти веднага след като каретата напусна двора на имението. Трябваше да се чувства виновен, задето я бе изтощил до такава степен, но всъщност изпитваше само дяволско задоволство.