След като преспаха една нощ в странноприемница, Одриана се почувства по-силна. Забеляза също, че не са на пътя, по който бяха дошли в провинцията.
― Ние сме в Мидълсекс – каза тя, след като огледа фермите и сградите, покрай които минаваха, докато наближаваха Лондон. – Не сме далеч от Къмбъруорт.
― След като сме тук, мисля, че би могла да видиш приятелките си.
Тя се усмихна със задоволство, а той се почувства като великодушен крал, който бе дал одобрението си на нейната молба да поддържа това приятелство, въпреки че тя ясно му показа, че ще прави каквото реши. Ето как жените превръщаха разумни мъже в пълни глупаци.
Усмивката й скоро увехна като знаме, вдигнато наполовина.
― Няма да е много весело посещение. Трябва да говоря със Силия. Не й писах, преди да тръгнем. Не успях да намеря смелост, нито думи.
― Може би ще ти бъде по-лесно, когато я видиш. Със сигурност ще е по-любезно.
Когато каретата спря, от къщата излезе госпожа Джойс. Тя прегърна Одриана и ги поздрави.
― Лизи и Силия са в парника. Трябва веднага да отидеш при тях. Те ще бъдат много щастливи, че си дошла да ни видиш.
― Ще отида. Но се налага да говоря със Силия насаме, Дафни. – Тя погледна към Себастиан.
― Тогава върви. Сигурна съм, че Лизи ще осигури усамотението, от което се нуждаеш.
― Аз пък ще остана тук и ще се насладя на хубавия ден – увери я Себастиан. – Ще ме намериш в градината, когато си готова да тръгнем. Ще се присъедините ли към мен, госпожо Джойс? Мисля, че тук някъде имаше врата.
Дафни тръгна с него по пътеката към вратата и градината. Той видя как Одриана влезе в парника и поздрави двете си приятелки с прегръдка. Стъклата не позволяваха да различи израженията им, но разпозна Силия по русата коса. По-тъмната трябваше да е на Лизи.
Скоро тъмната глава се отдалечи и Одриана остана насаме със Силия.
― Разговорът няма да бъде много весел, нали? – попита госпожа Джойс, извръщайки загрижения си поглед от стъклените панели.
― Не, няма. Знаете ли какво ще й каже и защо?
― Мисля, че да. Вие сте научили за майката на Силия и сте забранили на Одриана да бъде приятелка с нея.
― Без съмнение смятате това за жестоко и грубо. Одриана го разбира, дори ако вие не можете.
― Аз също го разбирам, лорд Себастиан. Дори хората, които воюват със света, трябва да избират своите битки. Одриана не е подготвена за подобна битка и трябва да отстъпи.
― Аз вярвам, че тя има намерение да продължи да ви посещава. Приятелството ви няма да приключи напълно.
Тя вдигна вежди, беше впечатлена. Той я остави да вярва, че се е съгласил с това.
― Изненадан съм, че отгатнахте за какво става дума – отвърна той. – Одриана каза, че никоя не знае историята на другите, защото тук има правило да не се задават въпроси.
― Е, аз знам повече от другите. Това все пак е моят дом. Аз ги доведох тук. Правилото е добро, въпреки че вие май не го одобрявате.
― Ако имаме предвид развитието на нещата, това правило крие известни рискове. Можеше поне да предупредите Одриана.
― Имате предвид да предупредя вас, нали? Съществуваше голям шанс никой да не открие истината. Дължах на Силия дискретност повече, отколкото на вас обяснение.
Тя спря, за да огледа една пълзяща по стената на оранжерията роза. Промърмори под нос нещо за подкастряне и продължиха по алеята.
― Чакат ли ни още изненади? – попита той. Тук имаше още две жени с неизвестно минало, освен тази, която стоеше до него.
― Вероятно. Човек никога не знае. Жените изоставят миналото си поради сериозни причини. Ако то ги намери въпреки усилията им... – Тя сви рамене.
― Стига никоя от вас да не е убийца или пират, предполагам, че репутацията на жена ми ще издържи още разкрития.
Тя не намери шегата му за особено забавна.
― Ще ви разкажа една история, която обяснява защо дори аз не знам всичко. Когато за пръв път дойдох в този дом, имах само една прислужница. Сетне наех още една. Втората жена беше нова в областта и с неясно минало. Изглеждаше ми честна, много смирена и хрисима, така че я наех. Тя ми стана като сестра. Може да се каже, че тя е човекът, който постави началото на „Най-редките цветя“. Парникът, който виждате, в голяма степен е дело на нейните умения и знания за растенията. Тя ме научи на всичко. От това мило женско приятелство научих и че една жена без семейство не трябва да бъде сама.
― Много благородно от ваша страна, че сте я приютили. И двете сте спечелили от това. Обаче един успешен опит не означава, че всички ще бъдат такива.