― А, ето къде са. Малка мелница, както изглежда. Влезли са сравнително късно в играта. Доставките на барут са започнали през 1811 година. Изглежда са им били платени общо 70 000 паунда. Това може да звучи добра сума, но всъщност е доста дребна за индустриална дейност. Странно, че армията е опряла до тях, но необходимостта от резерви беше голяма.
― Кога е било последното плащане?
Господин Холмс прокара дебелия си пръст надолу по страницата.
― Май, 1814. Сигурно са смятали, че войната ще продължи вечно. Интересно дали са успели да си върнат инвестициите за тези три години.
Вероятно не. Тази мисъл накара Себастиан да се сети за нещо друго.
― Знаете ли кой я притежава?
― Записите не казват това. Бих могъл да открия името на човека, на когото са били изплащани парите, но той може да не е собственикът. Названието на мелницата предполага партньорство, макар че имената Петигрю или Евършам не са ми познати. Моят предшественик, господин Алкок, може би ги познава, но той, разбира се, не е на разположение.
― Ако успеете да откриете на кого е изплащано възнаграждението, ще ви бъда дълбоко благодарен. Очаквам писмото ви.
Себастиан се върна в Ситито с коня си, посети един от своите адвокати и го натовари със задачата да научи всичко възможно за мелница „Р & Е“. Сега поне имаше датата, на която бе основана фирмата, и това щеше да улесни търсенето на информация.
― „Онзи приятел“ отново флиртува с жена ти. – Хоксуел подхвърли забележката, без да погледне към Одриана.
― Така е. – Себастиан също не погледна. Въпреки това не изпускаше нещата от очи.
― Вярвам, че през изминалите седмици сватбените тръпки вече са отминали и този път не искаш да се правиш на задник.
Това предстоеше да се види. През миналата седмица „онзи приятел“ бе посетил Одриана, както му докладва неговият камериер, който бе разбрал от иконома. Изглежда, имаше достатъчно познати, за да бъде канен на повече приеми от очакваното. Каква беше ползата от полка в Брайтън, щом офицерите не си стояха там?
― Името му е майор Роджър Удръф. Разрових се заради теб – продължи Хоксуел. – Представен е в обществото благодарение на една леля на майка му. Лелята е омъжена за баронет и въпросният Роджър изкопава връзки за всичко, което си струва.
Хоксуел бе разследвал всичко много старателно. Което означаваше, че най-вероятно знаеше, че майор Удръф и Одриана някога са били сгодени.
― В такъв случай предполагам, че през целия сезон ще се мотае в краката ни – отговори Себастиан. Всъщност не се тревожеше толкова много от това. Одриана му бе казала, че не обича майор Удръф. Той беше склонен да й вярва дори само защото другата алтернатива бе да бъде задник, както се изрази Хоксуел.
Присъствието на Удръф обаче му напомни за странните капризи на съдбата. Предполагаше, че ако не бе позорът на баща й и онази загадъчна обява в „Таймс“, както и тяхната катастрофална първа среща, която бе предизвикала скандала, той никога нямаше да я срещне.
Всъщност сигурно пак щеше да я срещне. Можеше да я види на някой такъв прием, вече омъжена за този армейски офицер.
И какво щеше да стане, ако тя го бе пленила тогава? Щеше да се изправи пред нуждата да прелъсти съпругата на друг мъж. Тъй като не харесваше особено майор Удръф, благодарение на всичко, което виждаше и знаеше за него, това не би го обезпокоило много. За нещастие, доколкото познаваше Одриана, тя най-вероятно щеше да го отхвърли и да откаже да бъде прелъстена.
― Ето че пристигна и прочутият с лошата си слава лорд – обяви замислено Хоксуел.
Това обясняваше леката възбуда и вълнението, които преминаха през тълпата на този градински прием. Всички глави се обърнаха в една посока и във въздуха се понесе лек шепот, докато Касълфорд се усмихваше като човек, който е развеселен от вниманието и същевременно го смята за задължително. Майките повикаха своите девствени дъщери да се възхитят на артистичния аранжимент, направен от „Най-редките цветя“ в другия край на градината.
― Поне не е пиян – отбеляза Себастиан.
― Ако беше, нямаше да може да се наслади на славата. Нищо не прави човека по-известен от това да е разгулен мошеник.
― Когато бъде написана книгата на скандалите, на него ще бъде посветена цяла глава, а ние с теб ще бъдем сведени до кратка бележка под линия въпреки опитите ни да оставим следи.