Докато момичетата бяха изтеглени по-надалеч, младите мъже се скупчиха около Касълфорд, сякаш беше някакъв магнит.
― Той има таланта да накара човек да се чувства стар и досаден. Не мога да му го отрека. Вероятно ще отида да се сгрея на жаравата на скандалната му слава – отговори Себастиан.
― Няма нужда. Изглежда той сам идва към нас. Обещай да ми попречиш да го ударя, ако даде воля на саркастичния си хумор. Аз ще направя същото за теб.
― Трябва да ти се извиня, Одриана. Бях прекалено самоуверен, когато те посетих.
― Ти и сега си прекалено самоуверен. Вече не бива да се обръщаш към мен с подобна фамилиарност. Особено когато околните могат да те чуят.
Роджър се огледа и се изчерви.
― Разбира се. Просто... – Той затърси думи, без да изпуска от поглед хората, които ги заобикаляха. – Би трябвало да се досетя, че не можеш да говориш свободно тук. Когато видях обявата ти, се успокоих.
― Обява? Каква обява?
― В „Таймс“ – прошепна той. – Ти не получи ли отговора ми? Оставих го според инструкцията.
Тя неочаквано проумя. Беше публикувала обява за Домино. В усилията си да остане в тайна, най-вероятно се бе престарала и Роджър бе заключил, че съобщението е предназначено за него. Колко глупаво!
Не беше ходила да вземе пощата си от няколко дни, така че отговорът на Роджър сигурно още я очакваше там.
― Не знам за какво говориш. Не съм публикувала никакво съобщение за теб. – Никога в живота си не бе лъгала така смело, но не видя друга възможност. И всъщност наистина не бе публикувала никаква бележка за него.
― О.К. иска среща с Д., за да обсъдят конфиденциални въпроси от лично естество. Изпратете отговор на вниманието на господин Лавърсал на Портман Скуеър № 7. Това не си ли ти?
― Всъщност не. Защо си мислиш, че е била за теб?
Той пламна.
― Знаеш, че в училище ме наричаха Дъмфри. Реших, че... – Той погледна по посока на Себастиан. – Не би могла да използваш съкращението Р.У., нали? Би било прекалено очевидно.
― В Лондон сигурно има хиляда О.К. Съжалявам за недоразумението.
― О, Зевсе! Той идва насам.
Себастиан вървеше под тунела от цветя, аранжирани от Дафни. С него бе Хоксуел и още един мъж, в когото тя разпозна херцог Касълфорд.
Роджър се извърна.
― Аз ще...
― Ти ще останеш тук – продължи тя – Ще бъдеш представен. Ако избягваш съпруга ми, той може да изтълкува неправилно твоя интерес към мен и нашето приятелство, а аз няма да му обяснявам причината за твоята страхливост през остатъка от живота си.
Себастиан идваше, за да й представи Касълфорд. Херцогът беше благословен от природата с висока и елегантна фигура и красиво лице. Но въпреки изисканото си поведение излъчваше нещо, което породи безпокойство и събуди женските й инстинкти. Когато той се наведе да целуне ръката й, зазвъняха предупредителни камбани.
Лош. Опасен. Носи само неприятности и сърдечни болки – кънтяха те. Само най-глупавата жена нямаше да избяга и да се скрие, когато този мъж спре погледа си върху нея. Усмивката на херцога обаче загатваше, че светът е пълен с глупави жени.
― Бях небрежен в приятелството ми със съпруга ви и не ви поздравих с добре дошла в обществото – каза Касълфорд на Одриана. – Такава красавица си хванал, Съмърхейс. Разбирам желанието ти да си стоиш вкъщи, ако тази сладка дама е примамката.
Себастиан можеше да се закълне, че Одриана гледа Касълфорд с едва прикрит скептицизъм, но комплиментът все пак я накара да се изчерви. Както винаги, тя се справи добре в последвалия разговор и обмен на любезности.
„Онзи приятел“ не си тръгна и също бе представен на всички. Той дори не забеляза, че Касълфорд моментално забрави за присъствието му, и продължи да реагира на остроумията му, все едно херцогът го забелязваше.
Себастиан се приближи и привлече вниманието на Удръф.
― Вие сте стар приятел на жена ми, тя ми каза.
― Да, от много години.
― Приятелство от детинство?
― Е, не чак толкова отдавна, но все пак от доста време.
Докато разговаряха, Себастиан го отведе на достатъчно разстояние от останалите, за да не могат да ги чуят.
― От нея знам, че полкът ви е в Брайтън. Да очаквам ли, че ще ви виждаме по-често този сезон?
Глупакът целият засия, приемайки това като приятелска увертюра.
― И аз така се надявам. Очаквам го с нетърпение.
Разбира се, че го очакваше, подлецът с подлец.
― Ще трябва да ме извините, майор Удръф. Аз съм младоженец и вероятно съм по-ревнив от съпрузите с повече опит. Възможно е да търсите само приятелство с моята съпруга. Ако обаче храните някакви други...
― Уверявам ви, че подобна мисъл е далеч от ума ми.