― От горещия барут. Куршумът само ме ожули, но съм доста обгорен. – Обърна се към нея. – Кажете ми името си. Сега трябва да го знам. И не помисляйте да ме излъжете. Мировият съдия със сигурност ще го измъкне от вас и проклет да съм, ако продължа да бъда в неведение за това, с което се сблъскахме тук.
Тя беше прекалено уплашена, за да лъже.
― Аз съм Одриана Келмслий. Дъщерята на Хорейшо Келмслий.
Той изглеждаше изненадан.
― Видях във вестника обява от човек, който се бе нарекъл Домино. Очевидно беше отправена към баща ми – продължи Одриана. – Дойдох, за да разбера дали информацията му може да реабилитира името на баща ми. – Вчера всичко това й звучеше съвсем правилно и необходимо. – А вие защо сте тук?
― Аз също видях обявата и също се надявах да говоря с Домино.
― Защо? Баща ми е мъртъв. Земята продължава да се върти.
― Мисля, че има и нещо друго.
― Не разбирам как бихте могли да научите нещо от Домино, ако се преструвате, че самият вие сте Домино?
― Възнамерявах да се представя за Келмслий, когото той очакваше. Когато разбрах, че ме мислите за Домино, реших да се възползвам и да открия коя е жената, появила се неочаквано в картинката, и каква е ролята й в по-голямата схема.
По-голямата схема?
В този миг вратата се отвори, една прислужница внесе леген и кофа с вода и сложи няколко чисти кърпи на леглото.
― Един джентълмен ме помоли да донеса и тази риза – каза тя, като остави ризата настрани. После огледа продължително Одриана и излезе.
Лорд Себастиан премести кофата близо до огъня, седна на леглото, свали жилетката си и внимателно съблече скъсаната риза. Намръщи се леко, когато платът докосна раната.
Одриана примига объркана, отново беше смаяна. Този мъж стоеше пред нея повече от неглиже. Седеше там, концентриран върху раната си, разсъблечен, всъщност полугол, ако трябваше да бъде точна. Изглежда, не смяташе, че е меко казано странно да стои пред нея в този вид.
Никога не беше виждала мъж без риза. Опита да се престори на безразлична, но не можеше да не забележи, че лорд Себастиан не е никак лоша гледка, особено за жена, която за първи път вижда полугол мъж. Той все още притежаваше стегнатата фигура на юноша и никаква мекота не пречеше на мускулите да оформят релефа на торса му.
― Госпожице Келмслий, този стол ще ми трябва. Ако нямате нищо против.
Тя веднага скочи от стола, а Себастиан го хвана за облегалката, завъртя го пред камината и го обкрачи. После започна да почиства раната с топла вода и малко сапун.
Одриана предполагаше, че го боли, но той с нищо не го показваше. Вероятно не бе забравил съвсем за присъствието й.
― Ще сляза долу, докато вие...
― Дадох дума, че няма да напускате тази стая. Освен това долу не ви очаква друго, освен презрение, насмешка или дори нещо по-лошо. Ще останете тук, докато пристигне съдията, и междувременно ще решим какво да му кажем.
Тя се приближи до него. Не беше успял да почисти добре задната част на ръката си.
― Тогава ми позволете да ви помогна. Дайте ми кърпата.
Той се подчини и Одриана внимателно почисти черния прах. Сега можеше да види раната по-добре. Не беше дълбока, но около нея имаше широко около седем сантиметра изгаряне. Съмняваше се, че един хирург би могъл да направи нещо повече от това да я почисти.
― Добре ли го видяхте? – попита той. – Имам предвид Домино?
― Мислите ли, че това беше той?
― Сигурен съм. Трябва да ме е чул, когато попитах как да стигна до тази стая, и е решил, че Келмслий е тук. Видяхте ли лицето му? Ще го разпознаете ли?
Одриана се опита да си припомни. Да превърти случилото се в ума си. Беше успяла да зърне за миг лицето на непознатия под ниско нахлупената шапка с широка периферия, когато той се приближи към тях и светлината от огъня го озари. Спомни си изненадата му – първо, когато видя нея, прикрита от тялото на лорд Себастиан, а след това, когато забеляза пистолета в ръката му.
― Да, смятам, че ще го разпозная. Мислите ли, че е още тук?
― Той току-що простреля човек. Сигурно вече е много далеч. Добре, че един от нас го е видял. Може да се окаже от полза.
Звучеше решително и гневно и Одриана се съмняваше, че интересът му към Домино може да бъде полезен за нейната кауза.
Той сякаш се замисли за нещо, докато тя почистваше раната му. После извърна поглед от огъня и я изгледа смръщен.
― Не трябваше да идвате тук. Какво си мислехте?
― Мислех си, че никой не се интересува от истината, затова ще е най-добре да се заема със случая сама.
― И създадохте излишно усложнение и ме разсеяхте.
― Не вярвам, че човек като вас може да бъде разсеян. Нито че аз съм от жените, които могат да накарат един мъж да се самозабрави. Но ви напомням, че ако някакво разсейване е станало причина за тази рана, то е резултат от вашите действия.