― Не е честно. Нито практично. Последния път, когато този човек се опита да уреди среща, твоето присъствие я провали. Той мисли, че ти си мъжът, който го чакаше в „Двата меча“ с пистолет. Площадът е пълен с хора и трудно ще ме замъкне на тайно място. Около мен ще има стотици мъже, ако извикам, сигурно ще ми се притекат на помощ.
― Няма да отидеш.
Настоятелността му я подразни. Понякога съпрузите наистина можеха да бъдат ужасно упорити и неприятни.
― Ако не беше моята обява, нямаше да има никаква среща, нали? Ти просто ревнуваш, че се сетих първа да направя същото като него и осъзнах, че човек, който пуска обяви, сигурно и чете такива.
― Не ревнувам. Изпълнен съм с възхищение. Ти си публикувала толкова двусмислена обява, че един стар любовник си е помислил, че търсиш връзка с него. Но нашият приятел все пак е разбрал и ето на! Браво! – Той пъхна писмото в сюртука си и скръсти ръце. – Ти няма да отидеш.
Спорът не я доведе доникъде. Тя не искаше да го обвинява, че се бе опитал да скрие истината от нея. Не искаше да вярва в това. Този път не ставаше дума за някакъв дребен чиновник в мелница, с когото се бе срещнал. Това беше Домино. И тя трябваше да чуе какво има да каже той.
Себастиан се оказа непреклонен. Изражението му бе безкомпромисно. Одриана се приближи до него. Много, много близо. И вдигна очи към неговите.
― Знам, че искаш да ме предпазиш. Знам. Ще бъда в безопасност, ако и ти си с мен. Знаех, че трябва да те взема с мен. Това беше намерението ми – да го намерим, да се срещнем с него и да видим каква светлина ще хвърли върху случая.
― Имала си намерение да ме вземеш с теб? – Гласът му подсказваше, че не й вярва и е засегнат, че го взема за глупак, който може да се хване на номерата й.
― Разбира се. – Тя обви ръце около него.
― Значи, като добра съпруга, си възнамерявала да ми дадеш това писмо, така че и двамата да чуем какво има да каже Домино?
― Абсолютно.
Той се намръщи, свел глава към нея. Тя се усмихна, вдигнала глава към него. Той се поколеба и това го подразни още повече.
― Ще говорим по-късно. Трябва да отида в Уайтхол.
Измъкна се от прегръдката й и излезе.
Одриана отиде в своята стая, седна на писалището и започна да записва въпросите, които трябваше да зададе на Домино.
Себастиан щеше да й позволи да отиде с него. Тя щеше да се погрижи той да промени решението си.
Не го излъга. Наистина смяташе да му покаже писмото и да го помоли да я придружи. Неговата защита й бе необходима.
Освен това очакваше Домино да поиска много повече пари, отколкото тя имаше.
До сутринта Себастиан призна пред себе си, че жена му го е победила.
Първо, тя използва логика, която бе абсолютно правилна и в нейна полза. Домино си бе уредил среща с жена, а не с мъж, и ако тя не се появеше, той щеше да изчезне. Освен това тя бе единствената, която щеше да знае дали човекът, който е дошъл на срещата, наистина е Домино.
След като го притисна с доводите си, Одриана насочи и женските си оръжия срещу него. И успя да изтръгне едно обещание в момент на поражение, когато той бе твърде разсеян от обзелото го удоволствие, за да се тревожи за утрешния ден.
― Ще е най-добре първоначално да не си до мен – рече тя, когато каретата им наближи Ковънт Гардън. – Той може да избяга, ако те види.
Не го интересуваше дали мъжът ще избяга. Тя беше развълнувана и оптимистично настроена, както и сигурна, че денят ще завърши с реабилитация на доброто име на баща й. Той обаче въобще не бе убеден, че нещата ще се развият така.
Вече съжаляваше, че не изгори писмото, както му диктуваха всички инстинкти. Може би щеше да съжалява още повече, задето й позволи да дойде тук. Но тя искаше да знае всичко, защото все още не му вярваше, защото се съмняваше, че той ще вземе под внимание доказателствата за невинността на баща й, когато ги чуе.
Всъщност Себастиан не искаше да изгори само писмото. Искаше да изгори целия този епизод от тяхното минало.
― Ще го оставя да говори първо с теб, но ще бъда наблизо.
Следобед площадът и пазарните щандове обикновено бяха пълни. Щеше да има много хора и Одриана нямаше да може да огледа всеки. Трябваше да разчитат на Домино да я открие.
Каретата спря и те слязоха от нея. Себастиан придружи Одриана и преди да завият зад църквата и да излязат на площада, той обясни плана:
― Върви и застани от западната страна на галерията с колоните, близо до втората колона. Не мърдай оттам. Дори ако те повика, дори ако иска да говори с теб на по-усамотено място, не тръгвай без мен.
Тя кимна и продължи. Той й извика да спре и огледа дамската й чантичка.