Домино погледна бързо към другия край, сетне се втренчи в новия играч. Одриана можеше да види как преценява шанса си да се измъкне и скрие в тълпата.
― Искаме този приятел да остане там, където е – извика Себастиан, като тръгна към нея, опитвайки се да не уплаши още повече Домино. – Касълфорд! Ако тръгне в твоята посока, ще ти бъда задължен, ако му попречиш да избяга.
― Искаш да го хвана? Да блокирам пътя му?
― Да.
― Тогава да върви по дяволите. – Херцогът се прозя. Сетне бръкна в джоба на палтото си и извади пистолет, който насочи право към Домино. – Ако съм на ваше място, няма да мръдна, сър. Аз съм отличен стрелец, но в момента така ме боли главата, че най-вероятно ще ви уцеля в крака или в топките.
Домино приличаше на животно, хванато в капан. Огледа внимателно Себастиан, който приближаваше, и очевидно го позна.
― Вие?
― Да, аз. Не се тревожете. Ръката ми оздравя и не търся отмъщение. Дори нямам оръжие и няма да ви спра, ако решите да си тръгнете, след като чуете какво искаме да ви кажем. – Погледна към Касълфорд и кимна. – За него обаче не мога да гарантирам.
― Ако го убедите да насочи пистолета си в друга посока, ще чуя онова, което искате да ми кажете.
― Всичко е наред, Касълфорд. Оценявам високо помощта ти! Благодаря! – извика Себастиан. После погледна и към Хоксуел. – На теб също.
Лорд Хоксуел докосна ръба на шапката си, поклони се и се отдалечи. Херцог Касълфорд свали ръката, с която държеше пистолета, така че сега той сочеше към земята. Огледа площада, сякаш никога преди не го беше виждал, и се отдалечи, мърморейки тихо под носа си.
― Добре изпипана стратегия – рече Домино на Себастиан.
― След като изчезнахте, когато ме видяхте миналия път в книжарницата, реших, че трябва да ви попреча да направите отново същото.
― Свързан ли сте с властите? С военни или митнически служители?
― Свързан съм с правителството, но не се интересувам от вас. Само от онова, което знаете.
― Мисля, че рискът е много голям. Не искам заради онова, което знам, да ме тикнат в затвора.
Което означаваше, че подобна възможност съществува. А това означаваше, че информацията е важна. Одриана погледна отчаяно към Себастиан. Ето че беше тук, лице в лице с човека, който можеше да изчисти името на баща й, а той всеки момент щеше да си отиде.
― Няма риск – намеси се тя. – Благодарна съм, че сте видели обявата ми и сте отгатнали, че е за вас. От дълго време се надявам да се срещнем.
― Не съм видял вашата обява. Насочиха ме към нея.
Себастиан се заинтригува от това много повече, отколкото й се искаше.
― Как така сте били насочен? – попита веднага той.
Домино се усмихна момчешки и се изчерви.
― Бях... – Той погледна към Одриана и се изчерви още повече. – Бях на едно място... такова... за забавления, и някой ме попита дали не съм Домино. Представете си колко се изненадах. Посъветваха ме да погледна във вестника за една обява, която щяла да представлява интерес за мен. Сега мисля, че ще е най-добре да си вървя, сър.
Той се поклони на Одриана и понечи да се отдалечи. Тя искаше да изкрещи на Касълфорд да се върне с пистолета.
― Сто паунда – произнесе Себастиан. – Говорете – и са ваши.
Домино замръзна по средата на поклона и вдигна очи. Беше впечатлен. Изправи се. Огледа площада.
― Добре, но ще го направим където аз кажа. Не тук.
― Където изберете – побърза да се съгласи Одриана.
Той им даде знак с ръка да тръгнат с него.
Те го последваха, излязоха от площада и тръгнаха по уличките на Ковънт Гардън.
― Какво имаше предвид, като каза, че не носиш пистолет? – прошепна Одриана на Себастиан.
― Той не би повярвал, че ще го използвам посред бял ден в града. А и нямам нужда от оръжие, за да те защитя.
― Но повярва, че Касълфорд ще го използва.
― Защото Касълфорд носи безразсъдството си като медал. Отдалече мирише на безразсъдство.
― А ти не си ли същият? Сто паунда? Щеше да е доволен и на петдесет.
― Ти ли ми говориш за безразсъдство? Не само публикуваш обяви във вестниците, ами си и платила на други хора да наблюдават вместо теб, нали? А може би си ходила на тези места, размахвайки банкноти и разпитвайки кой иска да шпионира за теб?
― Въобще не беше така! Бях много дискретна. И както виждаш, свърши работа. Той каза, че са му съобщили за обявата в място за забавления. Вероятно някой от моите шпиони в театъра го е открил.
― Съмнявам се, че е научил за твоята обява в театъра. Съдейки по изчервяването и колебанието му да говори в присъствието на дама, подозирам, че е бил в заведение, в което се предлагат друг тип забавления. В този район има голямо изобилие от такива.