Тя спря рязко.
― Не може да бъде.
― Напротив, най-вероятно е така.
― Но аз не съм наемала хора по барда... – Две мисли попречиха на думите да излязат от устата й. Силия бе препоръчала да наемат съгледвачи в тези заведения, а и наскоро й бе писала, че търсенето може би ще даде резултат.
Себастиан хвана ръката й и я накара да ускори крачка, за да не изгубят водача си.
― Чака те голямо мъмрене. Но всяко нещо с времето си.
Домино ги заведе до един от доковете край реката, където бяха закотвени малки плавателни съдове, и се качи на един от тях. Себастиан го последва, сетне хвана Одриана през кръста и я прехвърли на борда.
― Ваша ли е лодката? – попита Одриана, но не получи никакъв отговор.
Домино свали наметалото си и го постели върху един от сандъците, за да направи място за нея. Себастиан се настани на една бъчва.
― Сто, както казахте. Без значение какво ще научите от мен.
Себастиан кимна.
― Вие искате да продадете информация. Аз съм готов да я купя.
Домино се настани върху един сандък.
― Не исках среща с бащата на тази дама само за да му продам информация. Имах намерение да му продам своето мълчание. За сто паунда ще направя същото и за вас.
Себастиан не се изненада от намека за изнудване. Одриана обаче изглеждаше така, сякаш я бяха зашлевили. Той виждаше как в нея се надига протест, затова я погледна строго, за да я накара да мълчи.
― Защо вашето мълчание щеше да бъде ценно за Келмслий? – попита той. – И понеже разбирам, че не искате да ни кажете името си, може ли да ви наричаме някак си? „Домино“ ме кара да се чувствам като част от някакъв фарс.
― Наричайте ме Франс. Името е хубаво като всяко друго.
― Щеше ми се да го бяхте използвали от самото начало – обади се Одриана. – Защо избрахте точно Домино?
― За да подскажа защо искам тази среща, мадам. Нали познавате обикновената детска игра, при която черно-белите плочки се подреждат в дълги редици и след това... – Той направи жест във въздуха с пръст, при което една невидима редица от плочки за домино започна да пада след първата плочка. – Очаквах, че другите замесени в тази афера ще помогнат на баща ви да намери пари за мен, ако разберат, че неговото разобличаване ще повлече и тях. – Той насочи пръста си към Себастиан. – След това, в „Двата меча“, видях пистолета в ръката ви и си помислих, че са предпочели друг начин да получат мълчанието ми.
Мъжът свали широкополата си шапка и червената му коса заблестя на слънцето.
― Така че сега съм просто Франс. По-малко важно от това кой съм, е това какъв съм. Практикувам професия, която не се посреща добре от правителството и от митническите власти, но моята търговия пълни кесиите на всички замесени.
― Вие сте контрабандист – досети се Себастиан.
― Наречете го както желаете. Както при всяка търговия, тази е най-доходоносна, ако един кораб или лодка пренася стока и в двете посоки. Внася вино, изнася вълна. Гордея се с това, че използвам ефективно всеки плавателен съд, който притежавам.
― През войната сигурно сте забогатели.
― По време на война търговията процъфтява и ние винаги забогатяваме, но вие сте прав. Наполеон сложи началото на истински златен век. Не мисля, че докато съм жив, ще видя отново подобно нещо. Онова, което направи контрабандата особено доходна и изгодна, беше размерът на френската армия. Тя се нуждаеше от толкова много неща, при това в огромни количества, че търговците им не можеха да ги набавят от приятелските държави. Облекла, храна, желязо.
― Барут.
Франс кимна.
― Можете да си представите задоволството ми, когато научих, че мога да вкарвам луксозни френски стоки в Англия и да изнасям барут, който да продавам на французите. И в двата случая първо носех стоката вкъщи, за да не бъде очевиден вражеският източник. А брат ми я продаваше на един французин, който имаше приятели в тяхната армия. – Той въздъхна със задоволство. – Бяха като бурета със злато.
― С изключение на това, че съдържаха барут с лошо качество – възрази му Одриана.
― Мадам, никога не продавам фалшива стока. Лошата репутация ще ме изхвърли от бизнеса. Онова, което вземах от тези брегове, бе с най-високо качество. Няколко чашки оттук, няколко чашки оттам, от бурета с барут, произведен по най-високите стандарти и предназначен за английската армия.
Себастиан стана и направи няколко крачки, докато обмисляше чутото. Беше подозирал, че има конспирация, но подобно нещо никога не би му минало през ума. Предполагаше, че лошият барут е бил произвеждан, за да излезе по-евтино на производителя. Некачествените материали струваха по-евтино и барутът щеше да излиза по-евтино на производителя, но буретата се продаваха на стандартните цени, заедно с всички останали. А ето че се оказа съвсем друго. Някой бе вземал барут с отлично качество, все едно бе обирал каймака от млякото, и ...