Той погледна Франс.
― Значи тези бурета са били отваряни и подправени със... Добавяли са нещо друго, някакво вещество, за да отговарят на тегло. Затова е бил негоден.
― Точно така. По време на транспортирането им до Арсенала, фургоните и баржите са били отклонявани и буретата са били отваряни, за да се осъществи тази процедура.
― Било е много опасно. Да се отварят буретата, да се фалшифицира съдържанието им... Цяло чудо е, че не е станала огромна експлозия.
― Било е опасно по много причини. А също и много сложно. Лично аз предполагах, че буретата, които вземах, са откраднати от Арсенала. Когато ми обясниха тази сложна измама, бях шокиран. Казах, че е само въпрос на време всички да бъдем разкрити. Армиите не доставят боклук на своите военни части и не го наричат барут. Има процедури, които трябва да установят качеството. Представих си как се срещам с моя човек за свръзка, за да взема буретата, а там ме чака цял полк, готов да ме разстреля. – Той удари с ръка по коляното си. – Когато осъзнах целия риск, бях готов да приключа на момента.
― Но не сте го направили – обади се Одриана с неодобрение в гласа. През цялото време го слушаше внимателно и мълчаливо. В очите й се прокрадна мрачно предчувствие и страх.
Тя вече знаеше накъде вървят нещата. Себастиан се прокле, че й позволи да го придружи днес. Двойно повече съжаляваше, че Франс заговори за изнудването на Келмслий в началото. Но все още имаше начин да я защити от онова, което предстоеше.
― Така е, не приключих, мадам. Те ме убедиха, че никой няма да разкрие нищо. Обясниха как фалшифицираните бурета няма да бъдат открити, докато не бъдат отворени на бойното поле, а тогава кого го е грижа? Когато в едно буре има лош барут, топчията отваря друго. Доказателствата щели да бъдат измити от дъжда.
― Кои бяха те? – попита Себастиан, както за да избегне най-логичния следващ въпрос, така и за да научи имената. – Управителите на мелницата?
― Ако моите връзки бяха толкова недискретни, че да ми кажат, нямаше да работя с тях. Нямаше да забогатея, ако правех бизнес с глупави хора. Срещах се с посредниците. Превозвачите. Но... всичко това не би било възможно без знанието на някой, който е на власт в мелницата. Схемата не бе измислена от крадци и контрабандисти.
― Как ви убедиха? – попита Одриана. – Казахте, че са ви убедили, като са обяснили, че никой няма да разкрие измамата.
Франс я изгледа втренчено и дълго. Вероятно видя онова, което виждаше и Себастиан. Изглеждаше разтревожена и уплашена, докато очакваше отговора му.
― Казаха ми, че техните бурета минавали през един определен склад за боеприпаси, мадам. Имали свой човек там, сред хората, които проверявали качеството на барута. Плащали му, за да пуска всичкия барут, идващ от тяхната мелница. Ако случайно някой друг бил на негово място и откриел, че барутът е некачествен, плащали щедро на един чиновник тук, в Лондон, за да изчезне въпросният доклад.
Одриана почти не реагира. Себастиан бе убеден, че тя вече не вижда нито малкия плавателен съд, нито двамата мъже с нея. След малко успя да възвърне самообладанието си, но тъгата й бе толкова осезаема, че сякаш изпълни въздуха.
― До мен стигнаха слухове, че част от този барут е довел до непредвидени последици – продължи Франс, който вече говореше само на Себастиан. – Чух достатъчно, за да знам, че правителството подозира един лондонски чиновник, официално лице, отговорно за осигуряване на качеството на боеприпасите за артилерията, и той бил разследван. Така че, когато следващия път дойдох до вашите брегове, се опитах да се срещна с този човек. – Той вдигна ръце. – Останалото го знаете.
― Щяхте да го накарате да ви плати.
― Щях да го информирам относно фактите, с които може да е бил запознат или пък не, срещу определена цена. Дали щеше да избере да погребе тези факти, или да ги използва, за да се оправдае по някакъв начин, това не беше моя грижа. Обаче, ако ги купеше, те вече нямаше да бъдат мои, за да ги продавам на когото и да било. Това ще важи и за нашата сделка с вас сега, нали?
Себастиан извади сто паунда в банкноти от джоба си. Всъщност носеше доста повече, защото очакваше да плати скъпо за информацията. Накрая все пак щеше да го направи, но не с пари.
Той сложи банкнотите в ръката на Франс.
― Лодката ваша ли е?
Франс се усмихна уклончиво.
― Ако е ваша, отървете се от нея. Ако не е, върнете се там, откъдето сте дошли. Ще трябва да избягвате да въртите търговия на английския бряг за известно време.