Себастиан не помръдна, нито я пусна от прегръдката си. Просто я притискаше, докато тя подсмърчаше и попиваше очите си с носната му кърпа.
― Трябваше да отидеш при брат си – промърмори Одриана.
― Не. Трябва да съм тук с теб. Толкова време, колкото ти искаш.
Тя вдигна лице и го целуна по бузата. Опря глава на гърдите му и остави неговата сила да спре емоциите, които отново се опитваха да я удавят.
В тази мирна и спокойна тишина я изпълни едно ново чувство, убедително, цялостно и сладко, а не крехко и яростно, което докосна сърцето й със спомените за интимността на техните нощи. То я накара да му бъде признателна за тази прегръдка.
Вдигна очи към него. Старото замайване се завърна, но сега сърцето й се изпълни с копнеж, който бе като ярка топлина. Тя го целуна отново, защото изпитваше необходимост да го направи. Духът й бе така смазан и толкова дълбоко засегнат, че не можеше да се преструва, че не се нуждае от него и от прегръдката му. Накрая може би щеше да успее да погледне всички истини в лицето, но сега искаше да се скрие още малко в убежището на неговата загриженост и нежност.
Той я погледна замислено и тя се зачуди къде витаят мислите му.
― Няма ли да ме целунеш? – попита Одриана.
― Чаках да видя дали ти ще ме целунеш още няколко пъти.
Първо прие думите му като малка шега, лека и подходяща за настроението и близостта им. След което осъзна, че въобще не е шега.
Още една истина. Днес имаше прекалено много истини. Одриана почувства, че в отговора му се съдържа повече от онова, което бе чула. Имаше покана да изрази горещия, прекрасен и болезнен копнеж в сърцето си.
Затова се плъзна от скута му, прекрачи го, докато го гледаше в лицето, и обви бедрата му с колене. Обхвана главата му с ръце и го целуна отново. Този път по-дълго. В целувката бе събрана цялата благодарност за успокоението, което й даваше, скръбта за баща й и собствената й уязвимост в тази нова осъзната любов. Тази целувка я развълнува дълбоко, защото всичките й сърдечни емоции се изляха, докато притискаше устните си към неговите.
Той развърза халата й и го остави да падне. Прокара леко пръстите си по шията и гърдите й, докато тя сваляше шалчето от врата му.
― Сигурна ли си? – попита той. – Не си ли много тъжна?
― Не съм само тъжна. Сигурна съм. Нуждая се от това. – Тя хвърли встрани шала и се зае с копчетата на ризата му. – Докосни ме и ме целувай, докато правя това. Леко. Много леко, за да не избухна.
Той се подчини. Пръстите и устните му предизвикаха нежна възбуда, която потече като топла вода. Тя я изпълни със сладост, докато сваляше дрехите му, за да може да го гали. Затвори очи, за да чувства само топлината на кожата му под пръстите си. Наслаждаваше се на всяко докосване, на всеки сантиметър от тялото му. Сетне се тласна рязко напред и той падна по гръб върху леглото, а тя го възседна така, че да вижда как се движат ръцете й.
Да го гали й доставяше невероятно удоволствие, през което проблясваха искрите на любовта, и тя виждаше, че той е очарован. Наведе се напред и целуна устните му, сетне шията и раменете. Опитваше, вкусваше и се удивляваше на начина, по който усещанията на тялото й се сливаха с тези на сърцето й.
Себастиан се претърколи заедно с нея, така че смениха местата си, и започна да прави същото, което правеше тя за него – целуваше тялото й и го галеше нежно. Възбудата в нея се надигаше все повече и повече, но тя се опита да я задържи, защото не искаше да се самозабрави. Не искаше нищо да притъпи или затъмни остротата, която емоциите й създаваха в момента.
Той развърза бельото й, като не спираше да я целува. Тя пое члена му в ръце и започна да го гали внимателно, както той галеше нея, за да споделят изключителната интимност, която тя изпитваше.
Сетне вече не искаше нищо друго, освен него. В тялото си и в прегръдките си. Каза му го. Помоли го да я обладае веднага, така че да му отдаде плътта и душата си, да се слее с него и да изпита докрай чувството, което я изпълваше.
Той влезе дълбоко в тялото й. Тя му позволи да я изпълни безпощадно, да задоволи всичките й сетива. Накрая забрави всичко и потъна изцяло в него, в силата и аромата му. И докато го притискаше към себе си и приемаше както страстта, така и ласките, Одриана му се отдаде така всеотдайно, че проплака, но този път не от скръб.
― Покажи им. Това е молба от приятели, които те обичат и се тревожат за теб – рече Себастиан.
Морган го изгледа.
― Аз не съм животно в менажерия, което изпълнява разни номера пред тълпата.