Себастиан можеше да измисли още по-добро обяснение. Собственикът или собствениците бяха измислили схемата с подправения барут от самото начало и бяха скрили самоличността си, за да спасят кожите си, в случай че всичко излезе на бял свят.
― И тогава научих, че мелницата е била продадена, както вие ми казахте, че сте чули – продължи Доугил. – Решението стана очевидно. Човек не може да използва измислено име при покупка или продажба на собственост. Трябва да се положи подпис и да има свидетели. Затова писах на господин Скефли, тепавичаря, който бе купил мелницата.
Той погледна многозначително към документите на масата.
― И имате име?
― Да, сър.
Себастиан изчака. Господин Доугил почука с показалец по листите.
― Лорд Себастиан, извинете ме, но се озовах в особена ситуация. Аз съм ваш слуга, но също така и ваш съветник. Не знам причината, поради която искате тази информация, но след като целите ви са най-добронамерени, ви съветвам да преразгледате и обмислите дали трябва да ви кажа името му.
― Съвсем сигурен съм, че трябва.
Въпреки че това не бе отговорът, който очакваше, Доугил го прие смирено.
― Добре. Освен това настоявам и моля да запазите името ми в тайна и далеч от всякакви дискусии, които може да имате с въпросното лице. Не само моето име, но и цялото ми участие като ваш адвокат. Това са хора, които знаят, че в миналото съм бил на ваше разположение.
Доугил провеждаше някакви сложни преговори. Само това накара любопитството на Себастиан да скочи до небето.
― Разбира се, щом така искате. Но като мой адвокат, вие само сте изпълнявали своите задължения.
― Всеки разумен човек би приел нещата по този начин. Тази личност обаче не е известна като разумна. По-скоро обратното.
― Значи го познавате?
― Само съм чувал за него. Средите, в които той се движи, са много по-висши от тези, до които аз имам достъп. Разбирате ли, той не само е джентълмен, както подозирах. Той е пер.
Дългият увод на адвоката и огромната му предпазливост неочаквано придобиха смисъл.
― Той никога няма да научи, че вие сте разследвали това заради мен. Ако го научи по някакъв друг начин, ще се погрижа да не пострадате.
Адвокатът изрази мълчаливо благодарността си.
― Сигурно ви звуча като страхливец, но ви съветвам и вие да бъдете внимателен. Ако беше някой друг... Той се дуелира, разбирате ли? Общоизвестно е, че го прави и дори...
― Името, господин Доугил. Ще съм ви благодарен да го чуя.
Адвокатът измъкна един лист от документите на масичката и му го подаде.
― Сър, както ще прочетете, господин Скефли е закупил тази мелница от херцог Касълфорд.
Себастиан не направи кратка сутрешна визита на Касълфорд. Писа му и поиска лична среща по много важен въпрос. Тъй като се познаваха от много години и някога бяха добри приятели, в писмото си намекна, че би било от голяма полза, ако Касълфорд е трезвен и наоколо няма хубави женски задници, които да го разсейват.
Отговорът дойде след два дни.
Ако твърдо си решил да ми досаждаш, ела у дома в два следобед във вторник. Тъй като това е денят, в който по програма се отдавам на скуката, няма да ми коства голямо усилие да ме отегчаваш.
Когато Себастиан пристигна, беше заведен в библиотеката. Там намери Касълфорд да обсъжда делови въпроси със своя секретар. Доста голямата купчина документи и резките нареждания, които даваше на младия си секретар, разкриха, че когато се отдаваше на скуката, херцогът можеше да бъде също толкова отегчителен, колкото и всеки друг човек със значителни отговорности.
― Открих, че ако прекарам един дълъг ден, зает с тази досада, сетне мога да пратя по дяволите другите шест – каза Касълфорд, когато Себастиан се появи. – Остави ни сами, Едуардс, но стой наблизо.
Младият човек излезе, а Касълфорд седна на дивана и протегна крака.
― Надявам се, че не става дума за някой законопроект. Ако е така, твоите началници те карат да бъркаш много често в кладенеца.
― Не, въпросът не е парламентарен.
― Слава богу тогава. Ти толкова много обичаш тази игра, че според някои хора скоро ще станеш премиер. Обзалагам се, че първо ще избухне някой голям скандал, който ще те провали. Скандал, от който няма да можеш да се спасиш с женитба. Знае ли сладката ти женичка какво има в твое лице?
― Правителството не е игра. Нито законът.
― Политиката обаче е. Тя е нещо като шах, плюс малко хазарт, плюс конни надбягвания и лотария. Ти не би се справял толкова добре с нея, ако не беше така. Е, хайде, казвай какво искаш от мен.