— Ще направя това, което вие сметнете за най-добре, татко — казвам. Свеждам поглед към краката си, а после поглеждам нагоре и срещам тъмните му очи. — Харесваме ли я сега?
Той се изсмива рязко.
— Да ни пази Господ! Що за клюки чуваш? Разбира се, че я обичаме и почитаме, тя е нашата кралица, съпругата на нашия крал. Тя е неговата избраница сред всички принцеси на света. Представи си само! От всички жени с високо потекло в християнския свят — и въпреки това той избра нея — в тона му има някаква сурова и подигравателна нотка. Чувам думите на преданост, които изрича, но долавям нещо друго зад тях: нотка като тази в тона на Изабел, когато се заяжда с мен. — Глупава си, щом питаш — казва той. — Всички й се заклехме във вярност. Ти самата й се закле във вярност на коронацията й.
Изабел кимва към мен, сякаш за да потвърди укора на баща ми.
— Твърде малка е, за да разбере — уверява го тя над главата ми. — Нищо не разбира.
Гневът ми припламва.
— Разбирам, че кралят не послуша съвета на баща ми! След като татко го постави на престола! След като татко можеше да загине, сражавайки се с лошата кралица и спящия крал заради Едуард!
Това го разсмива отново.
— Действително, «из устата на младенци и кърмачета…»* — После свива рамене: — Както и да е, вие няма да заминете. Никоя от вас няма да отиде в двора да служи на тази кралица. Заминавате с майка си за замъка Уорик и там ще можете да научите от нея всичко, което трябва да знаете за поддържането на голям дворец. Не мисля, че нейна светлост кралицата може да ви научи на нещо, което майка ви не знае от детинство. Ние бяхме кралски сродници още когато тази кралица береше ябълки в Гроуби Хол. Майка ви е родена Бийчам, а с брака си встъпи в рода Невил, затова се съмнявам, че има още нещо, което би могла да научи за това как да бъде изтъкната дама в Англия — със сигурност не и от Елизабет Удвил — добавя той тихо.
[* Свето писание, Пс. 8:2 — Б.р.]
— Но, татко… — Изабел е толкова нещастна, че не може да се сдържи да не се обади. — Не е ли редно да отидем на служба при кралицата, щом ни е поканила? Не е ли редно да отида поне аз? Ан е твърде млада, но не трябва ли поне аз да отида в двора?
Той я поглежда, сякаш презира копнежа й да бъде в центъра на събитията, в двора на кралицата, в сърцето на кралството, да вижда краля всеки ден, да живее в кралските дворци, красиво облечена, в двора на един крал, току-що въздигнал се на власт, където стаите са изпълнени с музика, а стените — окичени с ярки гоблени; един двор, отдал се на забавления, празнувайки триумфа си.
— Ан може и да е малка, но преценява нещата по-добре от теб — казва той студено. — Нима оспорваш волята ми?
Тя се снишава в реверанс и свежда глава.
— Не, милорд. В никакъв случай. Разбира се, че не.
— Можете да си вървите — казва той, сякаш се е уморил и от двете ни. Излизаме от стаята почти подтичвайки, като мишки, усетили дъха на котка по косматите си гръбчета. Когато благополучно излизаме в приемната и вратата се е затворила зад гърба ни, кимвам на Изабел и възкликвам:
— Ето! Бях права. Ние не харесваме кралицата.
3
_Замъкът Уорик, пролетта на 1468_
Ние не харесваме кралицата. В ранните години на брака си тя насърчава своя съпруг краля да се обърне срещу баща ми: срещу своя най-отдавнашен и най-добър приятел, срещу човека, който го направи крал и му даде кралство. Отнемат големия държавен печат от чичо ми Джордж, и го освобождават от важния му пост на лорд-канцлер, изпращат баща ми като посланик във Франция, а после го измамват, като сключват таен договор с нашия съперник Бургундия зад гърба му. Баща ми се гневи на краля и обвинява кралицата и нейните близки, че са го посъветвали в ущърб на истинските му интереси, но в полза на нейния бургундски сродник. И най-лошото от всичко — крал Едуард изпраща сестра си Маргарет да се омъжи за бургундския херцог. Целият труд на баща ми, усилията, които положи за съюз със силната Франция, всичко това е провалено от това внезапно сближаване с неприятеля. Едуард ще превърне Франция във враг и всички старания на баща ми ще се окажат напразни.
А браковете, които кралицата урежда, за да издигне семейството си! Веднага след коронацията си тя се заема да заграби почти всеки млад мъж от благороден произход в Англия за многобройните си сестри. Младия Хенри Стафорд, херцогът на Бъкингам, когото родителите ми бяха избрали за мен, тя оженва набързо за сестра си Катрин — малкото момиче, което седеше на нашата маса по време на вечерята по случай коронацията. Детето, родено и отгледано в провинциална къща в Графтън, става херцогиня. Двамата са не по-възрастни от мен, но кралицата въпреки всичко ги оженва един за друг, и ги възпитава в своето домакинство, като свои повереници, пазейки състоянието на фамилията Стафорд за своя лична облага. Майка ми казва, че семейство Стафорд, които са по-горди от всеки друг в Англия, никога няма да й простят за това, нито пък ние. Малкият Хенри изглежда толкова зле, сякаш някой го е отровил. Той може да проследи произхода си назад чак до кралете на Англия, а е женен за малката Катрин Удвил и има за свой тъст човек, който не е бил нищо повече от провинциален земевладелец.