Братята си тя също успява да ожени — важното е невестите да притежават състояние или титла. Красивият й брат Антъни се сдобива със съпруга, чиято титла го превръща в барон Скейлс; но кралицата не отправя предложение към някоя от нас. Сякаш в мига, когато татко каза, че няма да отидем в двора й, престанахме да съществуваме за нея. Тя не прави предложение нито за Изабел, нито за мен. Майка ми отбелязва пред татко, че никога не бихме паднали толкова ниско пред когото и да било от семейство Ривърс — независимо колко нависоко се опитват да се изкатерят — но това означава, че за мен няма уредена женитба, макар че ще навърша дванайсет през юни, а положението е още по-лошо за Изабел, принудена да стои в свитата на майка ми като нейна почетна дама, и без изгледи за съпруг, макар че е вече на шестнайсет. Тъй като майка ми е била сгодена, когато едва е била излязла от люлката, а на четиринайсет години вече била омъжена и споделила легло, Изабел става все по-нетърпелива и по-нетърпелива, все повече и повече има чувството, че е забравена в надпреварата към олтара. Сякаш сме изчезнали, като омагьосани девойки във вълшебна приказка, докато кралица Елизабет омъжва всичките си сестри и братовчедки за всички състоятелни млади благородници в Англия.
— Може би ще се омъжиш за някой чуждестранен принц — казвам, опитвайки се да утеша Изабел. — Когато се приберем у дома в Кале, татко ще ти намери някой френски принц. Сигурно подготвят нещо такова за нас.
Седим в стаята за дамите в замъка Уорик, уж за да рисуваме. Пред Изабел има изящна скица на пейзажа, който се вижда от прозореца, а аз имам някаква драсканица, която би трябвало да е букет иглики, току-що откъснати от бреговете на Ейвън, до лютнята на Ричард.
— Такава глупачка си — казва тя с унищожителен тон. — Каква полза ще имаме от някой френски принц? Имаме нужда от връзка с престола на Англия. На трона има нов крал, а съпругата му ражда само момичета. Трябва да бъдем близо до престола. Глупава си като някоя пастирка на гъски.
Дори не се разгневявам при тази обида:
— Защо имаме нужда от връзка с трона на Англия?
— Баща ни постави фамилията Йорк на трона не за да облагодетелства тях — обяснява тя. — Баща ни постави рода Йорк на престола, за да може да им дърпа конците. Смяташе да управлява Англия иззад трона на Йорк. Едуард му беше като по-малък брат, татко щеше да бъде негов наставник. Всички знаят това.
Не и аз. Мислех си, че баща ми се е борил на страната на Йорк, защото те бяха законните наследници, защото кралица Маргарет Анжуйска беше лоша жена, и защото кралят беше заспал.
— Но сега, когато крал Едуард приема съвети единствено от съпругата си и нейното семейство, ние ще трябва да се присъединим към това семейно обкръжение, за да го ръководим — казва тя. — Ти и аз ще се омъжим за братята му, херцозите с кралска кръв, ако майка ни успее да ги спечели за нас.
Усещам как поруменявам.
— Искаш да кажеш, че ще се омъжа за Ричард?
— Нима го харесваш! — Тя избухва в смях. — Толкова е тъмнокос и мургав, и недодялан…
— Силен е — казвам напосоки. — Може да язди всеки кон. И е храбър, и…
— Ако искаш ездач за съпруг, защо не се омъжиш за коняря Джон?
— Но сигурна ли си, че ще го уредят? Кога ще се оженим?
— Татко е твърдо решен на това — казва тя, като снижава гласа си до шепот. — Но _онази_ жена със сигурност ще се опита да спре женитбата. Няма да иска братята на краля да бъдат женени за други жени, освен за нейни роднини и приятелки. Няма да допусне всички ние да бъдем в двора, и да я излагаме и засенчваме, показвайки на всички как се държат представителите на един наистина велик английски род. Тя прекарва цялото си време в опити да отдалечи краля от татко, защото знае, че татко му казва истината и му дава добри съвети, защото знае, че баща ни съветва краля против нея.