— Баща ни поискал ли е разрешение от краля? За женитбите ни?
— Ще го направи, докато е в двора — казва тя. — Може би го пита сега: днес, точно в този момент. И тогава ние двете ще бъдем сгодени — и двете — и то за братята на краля на Англия. Ще бъдем херцогини от кралската фамилия. Ще бъдем по-високопоставени от майката на кралицата, Жакета, дори от майката на краля, херцогиня Сесили. Ще бъдем първите дами на Англия след самата кралица.
Зяпвам я.
— А какви други е редно да бъдем? — пита настойчиво тя. — Когато си помислиш кой е баща ни? Разбира се, че трябва да бъдем първите дами на Англия.
— А ако крал Едуард няма син — изричам бавно, мислейки на глас, — тогава брат му Джордж ще бъде крал, когато той умре.
Във възторга си Изабел ме прегръща.
— Да! Именно! Джордж, херцог Кларънс — тя се смее възторжено. — Той ще бъде крал на Англия, а аз ще бъда кралица.
Правя пауза, почти изпълнена с благоговение при мисълта, че сестра ми ще стане кралица.
— Кралица Изабел — казвам.
Тя кимва.
— Винаги съм си мислила, че звучи добре.
— Изи, ще бъдеш толкова важна!
— Знам — казва тя. — А ти ще бъдеш херцогиня, винаги до мен. Ще бъдеш първата дама от свитата ми. Какви дрехи ще имаме само!
— Но ако живееш дълго, и също нямаш синове, а после Джордж умре, тогава Ричард ще бъде следващият наследник, а следващата кралица ще бъда аз: кралица Ан.
Усмивката й веднага помръква.
— Не, изобщо няма такава вероятност.
Баща ми се връща от двора, безмълвен като камък. Вечерята е сервирана в голямата зала на замъка Уорик, където стотици от нашите слуги и войници сядат да се хранят заедно с нас. Залата е изпълнена с глъчката от потракването на съдове, със звън на чаши и стърженето на ножове по чинии, но на господарската маса, където седи баща ми и гледа гневно, ние се храним в пълно мълчание. Майка ми седи от дясната му страна, с поглед, прикован върху масата на почетните дами, нащрек за всяка проява на лоши обноски. Ричард седи от лявата му страна, бдителен и мълчалив. Изабел седи до майка ми, смълчана от страх, а аз съм последна, както обикновено. Не зная какво се е случило. Трябва да намеря някой, който да ми каже.
Успявам да хвана нашата полусестра Маргарет. Тя може и да е незаконна дъщеря на баща ми, но той я е признал още от раждането й и майка ни плащаше за възпитанието й и я държи сред почетните си дами, като надеждна довереница. Сега тя е омъжена за един от арендаторите на баща ни, сър Ричард Хъдълстоун, и макар че е зряла жена на двайсет и три години и винаги знае всичко, тя — за разлика от всички останали — ще склони да ми каже.
— Маргарет, какво става?
— Кралят е отказал на баща ви — казва тя мрачно, когато я намирам в спалнята ни да надзирава как прислужницата слага грейка в студеното легло, а камериерът, който отговаря за спалнята, пъха в постелята меч, който трябва да служи за наша защита. — Би трябвало да се засрами от това. Забравил е всичко, което ни дължи, забравил е откъде идва и кой му помогна да се качи на престола. Говори се, че кралят казал на баща ви право в лицето, че никога няма да допусне братята му да се оженят за вас двете.
— По каква причина? Татко сигурно е ужасно разгневен.
— Казал, че иска други бракове за тях, които могат да осигурят съюзи може би с Франция или Ниските земи, отново с Фландрия, или Германия. Кой знае? Иска принцеси за тях. Но кралицата ще се погрижи за родствениците си в Бургундия, несъмнено тя ще има някои предложения, и баща ви се чувства оскърбен.
— Оскърбени сме — заявявам. После ме обзема несигурност. — Нали?
Тя подчертано кимва, отпращайки слугите от стаята с махване на ръка.
— Оскърбени сме. Няма да намерят две по-красиви момичета за херцозите от кралското семейство, та дори и да отидат в самия Йерусалим. Кралят, Бог да го благослови, е зле съветван. Зле съветван да търси другаде, а не сред момичетата Невил. Зле съветван да пренебрегва баща ви, който го издигна там, където е днес.
— Кой го съветва да търси другаде? — питам, макар да знам отговора. — Кой му дава лоши съвети?
Тя обръща глава и плюе в огъня.
— Тя — отвръща. Всички знаем коя е «тя».
Когато се връщам в залата, виждам Ричард, брата на краля, увлечен в разговор с възпитателя си, и предполагам, че го пита за новините, точно както аз говорих с Маргарет. Той ми хвърля поглед и аз съм сигурна, че говорят за мен и че неговият възпитател му е казал, че няма да бъдем сгодени, че кралицата, макар самата тя да се е омъжила за мъж по свой избор, ще уреди бракове без любов за останалите от нас. За Ричард ще има принцеса или чуждестранна херцогиня. Виждам с лек прилив на раздразнение, че той не изглежда ни най-малко разстроен. Като че ли няма нищо против да не му бъде наредено да се ожени за ниско, слабо, бледолико момиче с кестенява коса, което не може да се похвали нито с висок ръст, нито с руси коси, няма и най-малка следа от гърди и упорито продължава да е слабо като вейка. Тръсвам глава, сякаш мен също не ме е грижа. Не бих се омъжила за него, дори и всички да ме умоляват. А ако изведнъж се превърна в красавица, той ще съжалява, че ме е загубил.