— Чу ли? — пита той, като се приближава до мен с неуверената си усмивка. — Брат ми, кралят, казал, че няма да се женим. Той има други планове за мен.
— Никога не съм искала да се омъжвам за теб — казвам, мигновено обидена. — Така че не си мисли обратното.
— Баща ти сам го предложи — отвръща той.
— Е, кралят сигурно има предвид някоя за теб — казвам троснато. — Някоя от сестрите на кралицата, без съмнение. Или някоя от нейните братовчедки, или може би някоя пралеля, някоя стара дама с крив нос и без зъби. Тя ожени малкия си брат Джон за пралеля ми, внимавай и теб да не сватоса с някоя дърта вещица от благородно потекло. Нарекоха го «дяволското сватосване» — вероятно и на теб ще се случи.
Ричард поклаща глава.
— Брат ми ще избере принцеса за мен — заявява той уверено. — Той е добър брат и знае, че съм му предан от сърце и душа. Освен това аз съм на възраст за женитба, а ти още си само малко момиче.
— На единайсет съм — казвам с достойнство. — Но вие, момчетата Йорк, до един си мислите, че сте просто прекрасни. Мислите си, че сте се родили възрастни, и важни като лордове. По-добре да помниш, че нямаше да стигнете доникъде без баща ми.
— Помня, и още как — казва той. Слага ръка на сърцето си, сякаш е рицар във вълшебна приказка, и ми прави чудат малък поклон, сякаш съм голяма жена. — Съжалявам, че няма да се оженим, малка Ан. Сигурен съм, че от теб щеше да излезе великолепна херцогиня. Надявам се да ти намерят отнякъде велик принц, или някой крал.
— Добре — казвам, внезапно смутена. — Тогава и аз се надявам да не се ожениш за старица.
Тази нощ Изабел идва да си легне, разтреперана от вълнение. Застава на колене за молитва в долния край на леглото и я чувам да шепне: «Нека да бъде, Господи. О, Господи, нека се случи». Чакам мълчаливо, докато тя изхлузва роклята си, пропълзява под чаршафите и се обръща на една страна, после на друга, твърде неспокойна, за да заспи.
— Какво става? — прошепвам.
— Ще се омъжа за него.
— Не е възможно!
— Но ще стане. Негова светлост баща ни ми каза. Ще отидем в Кале, а херцогът тайно ще се присъедини към нас там.
— Кралят е размислил?
— Кралят няма дори да узнае.
Ахвам.
— Нима ще се омъжиш за брата на краля без негово позволение?
Тя надава лек, задъхан кикот и двете продължаваме да лежим мълчаливо.
— Такива рокли ще имам само — казва тя. — И кожи. И накити.
— А Ричард също ли идва? — питам с едва доловим глас. — Защото той мисли, че ще се ожени за друга.
В тъмнината тя обгръща с ръка рамото ми и ме притегля към себе си.
— Не — казва тя. — Няма да дойде. Ще намерят за теб някой друг. Но не Ричард.
— Не че го харесвам особено…
— Знам. Въпросът е, че очакваше да се омъжиш за него. Вината е моя, аз ти втълпих тази мисъл. Не биваше да ти казвам.
— А след като ти ще се омъжваш за Джордж…
— Знам — казва тя нежно. — Трябваше да се омъжим заедно за братята. Но няма да те оставя. Ще попитам татко дали може да дойдеш и да живееш с нас, когато стана херцогиня и заживея в двора. Можеш да ми бъдеш почетна дама.
— Въпросът е там, че предпочитах самата аз да съм херцогиня.
— Да, но не може — казва тя.
4
_Крепостта в Кале, юли 1469_
Изабел носи рокля от блестяща бяла коприна с ръкави от златен брокат. Аз вървя зад нея, облечена в бяло и сребристо, и нося хермелиновата й пелерина. От високата й диадема се спуска бял воал от скъпоценна дантела и така тя изглежда шест фута висока — като богиня, като гигантка. Джордж, женихът, е облечен в кадифе с наситено пурпурен цвят, цветът на императорите. Присъстват почти всички от английския Двор. Ако кралят не е знаел за тайната сватба, сигурно го е разбрал, когато се е събудил тази сутрин и е открил, че половината му придворни липсват. Родната му майка, херцогиня Сесили, помаха за сбогом на годениците и спътниците им, потеглящи от Сандуич, благославяйки плановете на най-любимия си син Джордж, а не онези на непокорния си син Едуард.
Ричард беше оставен с възпитателя и приятелите си в замъка Уорик; татко не му каза къде отиваме, Ричард дори не знаеше, че идваме тук да отпразнуваме тази великолепна сватба. Питам се дали съжалява, че е пренебрегнат. Много се надявам да мисли, че е пропуснал огромен шанс и са го направили на глупак. Изабел може и да е най-голямата от момичетата Невил, и най-красивата, може да е тази, за която всички казват, че е особено миловидна и добре възпитана — но аз имам по-голямо наследство от това на Изабел, и е много вероятно да се разхубавя. Тогава Ричард ще е изпуснал една красива и състоятелна съпруга, а някоя нищо и никаква испанска принцеса няма да е и наполовина толкова ценна за него, колкото можех да бъда аз. Помислям си с известна наслада как ще съжалява горчиво, когато стана закръглена и с приятни извивки, а косата ми стане светла като на кралицата, и усмивката ми стане потайна като нейната, и той ме види омъжена за някой богат принц, отрупана с кожи, и разбере, че съм изгубена за него, точно като Гуинивиър за Ланселот.