Това не е просто венчавка; това е триумф на бащината ми власт. Никой, който види придворните, събрали се тук по покана на баща ми, които му се кланят ниско като на крал, докато той върви по красивите галерии на крепостта в Кале, разположена в укрепения град, който той удържа за Англия от години, не може да се усъмни дори за миг, че е в присъствието на власт, равна на краля на Англия, може би дори по-силна от тази на английския крал. Ако Едуард предпочита да пренебрегва съветите на баща ми, не бива да забравя, че има мнозина, които смятат, че баща ми е по-достойният от двамата; че безспорно е по-богат и с по-голяма армия. А сега тук е русият, чаровен брат на краля: забранили са му да се жени, но той открито взема ръката на сестра ми в своята, усмихва й се и й се врича във вярност.
Сватбеното угощение продължава през целия следобед, до късно през нощта; блюда пристигат едно след друго от кухнята, оповестявани с тръбен зов от нашите музиканти — меса и зеленчуци, хляб и захаросани плодове, тежки английски пудинги и френски деликатеси. Пред този пир угощението за коронацията на кралицата изглежда нищожно. Това е двор, съперничещ си с кралския, двор, който засенчва Едуард и неговата съпруга с неблагородния й произход. Баща ми е внушителен като богатия Бургундски херцог, по-величествен от френския крал. Изабел седи тържествено в средата на главната маса и с махване на ръка изпраща блюдо след блюдо надолу из залата до масите, които трябва да бъдат зачетени. Джордж, красив като принц от приказките, слага малки късчета месо в чинията на Изабел, навежда се към нея, шепне в ухото й, и ми хвърля усмивки, сякаш му се иска и аз да бъда поверена на грижите му. Не мога да се сдържа и се усмихвам в отговор: има нещо вълнуващо у Джордж в сватбените му одежди, самият той е красив и уверен като крал.
— Не се страхувай, малката ми, и за теб ще има бляскава сватба — прошепва ми баща ми, докато минава зад масата, където седя начело на почетните дами.
— Мислех си…
— Знам, че си мислеше — казва той, прекъсвайки ме рязко. — Но Ричард е предан от сърце и душа на брат си, краля, никога не би направил нещо против волята на Едуард. Не бих могъл дори да поискам това от него. Но Джордж — той хвърля поглед обратно към главната маса, където Джордж отново си налива малвазия, — Джордж обича на първо място самия себе си, Джордж ще направи каквото е най-добре за Джордж, пък и аз наистина имам велики планове за него.
Чакам, в случай, че иска да каже още нещо, но той само ме потупва леко по рамото.
— Ще трябва да отведеш сестра си в спалнята й и да я подготвиш — казва той. — Майка ти ще ти каже кога.
Вдигам поглед към майка ми, която оглежда залата, преценява работата на слугите, наблюдава гостите. Тя ми кимва и аз се изправям на крака, а Изабел внезапно пребледнява, когато осъзнава, че сватбеното угощение е към края си и й предстои да сподели брачното ложе.
Шумно и весело шествие отвежда Джордж до новата голяма спалня на сестра ми; от уважение към майка ми то не е твърде непристойно, но войниците от гарнизона реват насърчително, а всички гости на сватбата хвърлят цветя пред краката на Изабел и подвикват благословии. Сестра ми и нейният съпруг си лягат в присъствието на архиепископ, двайсет почетни дами и петима рицари на жартиерата, в облак от тамян, разпръскван от половин дузина свещеници, под съпровода на гръмките благопожелания на баща ми. Майка ми и аз излизаме последни от стаята, и когато хвърлям поглед назад, виждам Изи, седнала в леглото и много бледа, сякаш се страхува. Джордж се е облегнал на възглавниците до нея, гол до кръста, русите косми проблясват по гърдите му, широката му усмивка е пълна с увереност.