— Той наистина го прави — изричам невярващо. — Наистина ще отплава за Франция. Ами майката на краля? Херцогиня Сесили? Тя е знаела. Видя всички ни да потегляме от Сандуич. Няма ли да предупреди сина си?
— Знае — казва Изабел мрачно. — Знае от цяла вечност. Бих си помислила, че знаят почти всички, освен краля… и аз и ти. Херцогиня Сесили мрази кралицата от мига, когато най-напред й съобщиха, че Едуард се е оженил тайно. Сега тя се обръща едновременно срещу краля и кралицата. Подготвяли са го от месеци. Татко плащаше на хората на Север и в Централните графства, за да се вдигнат срещу краля. Моята сватба е била сигналът да се надигнат. Помисли си само — съобщил им е точният ден, когато ще дам брачните си обети, за да могат да се надигнат в подходящия момент. Сега те въстават, преструвайки се, че го вършат спонтанно. Заблудиха краля да мисли, че това е местно недоволство — той потегля на север извън Лондон, за да потуши това, което смята за малък метеж. Ще бъде далече от Лондон, когато татко слезе на суша. Не знае, че моята сватба не е била никаква сватба, а мобилизация. Не знае, че гостите на сватбата потеглят на поход срещу него. Баща ни прикри с брачния ми воал едно нашествие.
— Кралят ли? Крал Едуард? — изричам глупаво, сякаш старият ни враг, спящият крал Хенри, може да се е събудил и да се е надигнал от леглото си в Тауър.
— Разбира се, че крал Едуард.
— Но татко го обича.
— Обичаше го — поправя ме Изабел. — Джордж ми каза тази сутрин. Всичко се е променило. Татко не може да прости на краля, задето е показал благоволение към семейство Ривърс. Никой не може да спечели дори едно пени, никой не може да получи дори един ярд земя, те взеха всичко, което можеше да се вземе, и всички решения в Англия се вземат от тях. Особено от _онази_ жена.
— Тя е кралица… — казвам предпазливо. — Тя е прекрасна кралица…
— Тя няма право на всичко — казва Изабел.
— Но да отправим предизвикателство към краля? — Снижавам глас. — Това не е ли измяна?
— Татко няма да предизвика пряко краля. Ще настоява кралят да се откаже от лошите си съветници — има предвид семейството на _онази_ жена, фамилията Ривърс. Ще настоява кралят да възстанови на мястото им съветниците, които са го наставлявали мъдро — тоест нашето семейство. Ще отнеме поста на лорд-канцлера, за да го върне на нашия чичо Джордж Невил. Ще накара краля да се допитва до него по всички въпроси, отново баща ни ще има решаващата дума за чуждестранните съюзи. Ще си върнем отново всичко, ще бъдем каквито бяхме преди, задкулисно ще съветваме и управляваме краля. Но едно не знам… — гласът й потреперва насред тези уверени предричания, сякаш внезапно е изгубила смелост: — Едно нещо наистина не знам… — тя си поема дъх. — Не знам…
Гледам как окачват на въжета едно голямо оръдие и го спускат в трюма на един кораб.
— Какво? Какво не знаеш?
Лицето й е ужасено, както когато я оставихме в брачното й легло миналата нощ и тя прошепна: «Ани, не си отивай».
— Ами ако е измама? — пита тя с толкова тих глас, че трябва да доближа глава до нейната, за да я чуя. — Ами ако е трик за заблуда, какъвто изиграха на спящия крал и лошата кралица? Ти си твърде малка да помниш, но бащата на крал Едуард и нашият баща никога не са предизвиквали спящия крал. Никога не се разбунтуваха открито срещу него. Винаги казваха единствено, че той има нужда от по-добри съветници. И поведоха армиите на Англия срещу него, като все казваха, че той трябва да бъде по-добре съветван. Така казва винаги баща ни.
— А когато го победиха в битка…
— Тогава го затвориха в Тауър и заявиха, че ще го държат там завинаги — довършва тя. — Отнеха му короната, макар винаги да казваха, че само искат да му помагат да управлява. Ами ако татко и Джордж се готвят да сторят същото с крал Едуард? Точно както татко и Едуард постъпиха със спящия крал? Ами ако татко е изменил на Едуард и смята да го затвори в Тауър заедно с Хенри?
Мисля си за красивата кралица, толкова уверена и усмихната на празненството за коронацията си, и си я представям затворена в Тауър, вместо да бъде негова господарка и да танцува до зори.