— Той не може да постъпи така, обвързан е с него с клетва за вярност — изричам сковано. — Всички го направихме. Всички заявихме високо, че Едуард е истинският крал, миропомазаният крал. Всички целунахме ръката на кралицата. Казахме, че крал Едуард има по-голямо право на трона, отколкото спящият крал. Казахме, че той е цветът на династията Йорк, и че всички заедно ще влезем в благоуханната градина на Англия. И танцувахме на коронацията й, когато тя изглеждаше толкова прекрасна и те бяха толкова щастливи. Едуард е кралят на Англия: не може да има друг. Тя е кралица.
Изабел тръсва нетърпеливо глава.
— Мислиш си, че всичко е толкова лесно! Мислиш си, че всичко е толкова просто? Дадохме клетва за вярност, когато татко смяташе, че ще управлява чрез крал Едуард. Ами ако има намерение да управлява чрез Джордж? Чрез Джордж и мен?
— Ще те постави на престола на Англия? — изричам слисано. — Ще носиш нейната корона? Ще заемеш нейното място? Без дори да чакате Едуард да умре? Просто ще вземеш всичко?
Тя не изглежда развълнувана, както когато си играехме на кралици. Изглежда ужасена. Изглежда уплашена.
— Да.
5
_Крепостта в Кале, лятото на 1469_
Джордж, женихът на Изабел, баща ми и всички мъже, които се събраха като гости на сватбата, се оказват войска от съзаклятници, заклели се във вярност помежду си, готови да нахлуят в Англия, и те отплават, слизат на суша в Кент, и поемат към Централните графства. От градовете излизат мъже и се присъединяват към тях, захвърлят лопатите си в нивята и бързат да последват армията на баща ми. Народът на Англия още го помни като предводителя, който освободи страната от проклятието на спящия крал, обичан е като военачалник, който владее Тясното море и държи както пиратите, така и французите далече от нашите брегове. И всички му вярват, когато казва, че иска само да научи младия крал как да управлява, и да го освободи от властта на съпругата му: още една решителна жена, още една лоша кралица, която ще донесе зло на Англия, ако мъжете отстъпят пред още една владетелка.
Народът на Англия се научи да мрази лошата кралица, Маргарет Анжуйска. При първото споменаване на още една жена, волева и решителна жена, която злоупотребява с положението си като съпруга на краля, за да се опитва да управлява кралството, те се надигат в яростен пристъп на накърнена мъжка гордост. Чичо ми Джордж, чийто пост на лорд-канцлер му беше отнет от краля и неговата съпруга, пресреща Едуард по пътя, докато той отива да се присъедини към войските си, пленява го, и го изпраща под стража в дома ни, в замъка Уорик. Татко пленява бащата на кралицата и брат й, докато те влизат в Уелс. Изпраща специален отряд в Нортхамптън и отвлича майката на кралицата от дома й. Събитията се случват едно през друго, твърде бързо за краля. Татко залавя семейство Ривърс, преди те да са осъзнали, че са преследвани. Това е краят на властта на краля, това е краят на лошите съветници за краля. Със сигурност това е краят на фамилията Ривърс. Във властта на баща ни са трима представители на многочисленото семейство на кралицата: баща й, майка й и брат й.
Съвсем бавно, с нарастващ ужас, осъзнаваме, че баща ми не отправя просто заплаха към тях, за да им даде урок. Това не са сродници, които сме пленили за откуп по обичайния начин; с тези действия ние обявяваме война на семейство Ривърс. Татко обвинява бащата на самата кралица и красивия й млад брат Джон в държавна измяна и дава заповед за екзекуцията им. Без да спазва закона, без истински процес, той нарежда да бъдат доведени от Чепстоу в нашата крепост, Ковънтри, и да бъдат екзекутирани без възможност за обжалване, без шанс за помилване, пред суровите сиви стени. Красивият млад мъж, женен за жена, достатъчно стара да му бъде баба, умира преди престарялата си съпруга, положил глава върху дръвника, а тъмните му къдрици са сграбчени от палача. Лорд Ривърс полага глава в кръвта на сина си. Кралицата, съсипана от скръб, ужасена за себе си, разделена от съпруга си, опасяваща се, че ще осиротее, се барикадира с малките си момичета в Тауър и изпраща да повикат майка й.
Но вестта не може да стигне до нея. Майката на кралицата, която бе се погрижила за подреждането на масата за децата по време на вечерята за коронацията и ми се усмихваше, е във властта на баща ми в замъка Уорик. Татко организира съд, за да я осъди, и води свидетели срещу нея. Един по един те дават показания за това как в стаята, където тя държи билковите си отвари, среднощ горят огньове, как тя шепне на реката, която тече недалеч от дома й, повтарят слуховете, че чувала гласове и че когато някой от семейството й щял да умре, тя била предупреждавана от пеене, призрачно пеене, идващо от нощното небе.