Накрая претърсват дома й в Графтън и донасят доказателства за магьосничество: две фигурки, направени от олово, свързани в дяволски съюз със златна тел. Явно едната трябва да представлява краля, а другата — дъщерята на Жакета, Елизабет Удвил. Тайната им женитба е била осъществена чрез магия, а крал Едуард, който се държи като безумец, откакто за първи път зърна вдовицата от Нортхамптън, е бил омагьосан през цялото това време. Майката на кралицата е вещица, която постигна тази женитба с магия, а самата кралица е дъщеря на вещица и самата тя е наполовина вещица. Явно баща ми ще се подчини на библейското предписание, което гласи: «Врачка да се не оставя жива»* и ще я умъртви, вършейки Божието дело и своето собствено.
[* Свето Писание, Изх. 22: 18 — Б.пр.]
Той пише всичко това на майка ни, докато чакаме в Кале, и тя го чете с равния си глас, докато дамите седят наоколо и забравят да шият, зяпнали от потрес. Разбира се, искам Миднайт да премине с горда стъпка през цялото кралство, но не мога да ликувам, когато си представям как младият Джон полага красивата си глава на дръвника. Спомням си как приличаше на агне, отиващо на заколение, на угощението по случай коронацията, когато го накараха да върви ръка за ръка с възрастната си съпруга — но сега той наистина е заклан жертвен агнец и умря преди старата дама. Баща ми отива против правилата както на природата, така и срещу кралския закон. Майката на кралицата, Жакета, която ми се усмихваше толкова мило вечерта на приема за коронацията, бе превърната във вдовица от палача на баща ми. Спомням си я как влезе на вечеря под ръка със съпруга си, как гордостта и радостта им сияеше от тях като светлината на свещ. И въпреки това баща ми уби нейния син, а също и съпруга й. Самата кралица вече няма баща; нима ще загуби и майка си? Нима татко ще изгори Жакета, лейди Ривърс?
— Тя е наш враг — казва сериозно Изабел. — Знам, че кралицата е красива и изглеждаше много мила, но близките й са алчни и са лоши съветници, и татко ще трябва да ги унищожи. Сега те са наш враг. Сега трябва да мислиш за тях като за врагове.
— Така и правя — казвам, но си спомням за нея в бялата й рокля и високата диадема и дантеления воал, и знам, че не мисля така.
През по-голямата част от лятото сме в състояние на постоянна възбуда, докато от Англия пристигат съобщения, че Едуард, бившият крал, живее като наш принудителен гост в замъка Уорик, че татко управлява кралството чрез него, а репутацията на всички от семейство Ривърс се унищожава. Татко казва на всички, че доказателствата от процеса срещу майката на кралицата показват ясно, че бракът на краля е осъществен с помощта на магьосничество, и че кралят е жертва на ужасно проклятие. Татко го е спасил, държи го на сигурно място, ще убие вещицата и ще развали проклятието.
Майка ми и преди е чакала новини в Кале; чакахме тук, когато баща ми водеше една след друга бляскави битки, за да победи спящия крал. Сякаш отново се повтарят онези победни дни и татко отново е неудържим. Сега той държи в плен втори крал и ще постави нова марионетка на престола. Френските слуги, които идват в Кале, ни разказват, че французите наричат баща ми «кралесъздателя», и казват, че никой не може да владее престола на Англия без негово позволение.
— Кралесъздателя — промърморва майка ми, наслаждавайки се на думата. Усмихва се на дамите си, усмихва се дори и на мен. — Господи, какви глупости говорят хората — отбелязва тя.
После един кораб от Англия донася пакет писма и капитанът идва в замъка, за да се срещне с майка ми насаме и й разказва как из цял Лондон се носят слухове, че крал Едуард е незаконороден, че не е син на баща си, а извънбрачно дете на английски стрелец. Едуард никога не е бил наследникът на фамилията Йорк. Той е от низш произход. Изобщо никога не е трябвало да заема трона.
— Нима хората наистина говорят, че херцогиня Сесили е легнала с някакъв си стрелец? — питам на висок глас, когато една от дамите споделя шепнешком клюката. Майката на краля, нашата пралеля, е една от най-внушителните и властни жени в кралството, и само някой пълен глупак би повярвал на такова нещо за нея. — Херцогиня Сесили? Със стрелец?
С едно бързо гневно движение майка ми се нахвърля върху мен и ми удря звънка плесница, от която диадемата ми полита през стаята.
— Махай се от очите ми! — изкрещява тя разярено. — И мисли, преди да се осмеляваш да говориш за по-достойните от теб! Никога повече не изричай подобно нещо пред мен.