Налага се да притичам през стаята, за да си взема диадемата.
— Почитаема майко… — понечвам да се извиня.
— Върви си в стаята! — нарежда тя. — А после иди при свещеника да ти определи покаяние, задето клюкарстваше.
Побързвам да изляза, стиснала диадемата си, и намирам Изабел в нашата спалня.
— Какво има? — пита тя, виждайки червен отпечатък от длан на бузата ми.
— Почитаемата ни майка — казвам кратко.
Изабел бърка в ръкава си и ми подава специалната си сватбена кърпичка, за да си избърша очите.
— Ето — казва тя тихо. — Защо те зашлеви? Ела и седни тук, а аз ще ти среша косата.
Потискам хълцанията си и сядам пред малкото посребрено огледало, а Изабел измъква иглите от косата ми и разресва оплетените кичури с гребена от слонова кост, който съпругът й, й подари след единствената им брачна нощ.
— Какво стана?
— Само казах, че не мога да повярвам, че крал Едуард е бил копеле, натрапено на баща си от херцогинята — казвам отбранително. — И ако ще да ме пребият до смърт, задето го казвам, пак не мога да го повярвам. Сестрата на нашия дядо? Херцогиня Сесили? Кой би посмял да каже такова нещо за нея? Тя е такава важна дама. Кой би изрекъл подобно нещо срещу нея? Няма ли да му отрежат езика? Какво мислиш?
— Мисля, че е лъжа — казва тя сухо, докато сплита косата ми и я прикрепва с игли на върха на главата ми. — И точно затова са те зашлевили. Майка ни ти се е ядосала, защото това е лъжа, която не бива да оспорваме. Не бива да я повтаряме, но не бива и да я оспорваме. Това е лъжа, която нашите хора ще повтарят из цял Лондон, а също из Кале, и ние не трябва да й противоречим.
Напълно съм объркана.
— Защо нашите хора ще я изричат? Защо да не им забраним да говорят, както е забранено на мен? Защо да допускаме подобна лъжа? Защо някой би казал, че херцогиня Сесили е изневерила на собствения си съпруг? Че се е опозорила?
— Помисли си — съветва ме тя.
Седя, взирайки се в собственото си отражение: кестенявата ми коса сияе с бронзови отблясъци, елегантно сплетена от Изабел, младото ми лице е сбърчено в намръщена гримаса. Изабел ме чака да проследя заплетения път на бащините ми кроежи.
— Татко позволява на мъжете да повтарят тази лъжа?
— Да — казва тя.
— Защото ако Едуард е незаконороден, тогава Джордж е истинският наследник — казвам накрая.
— И следователно истинският крал на Англия — казва тя. — Всички пътища водят до това Джордж да се качи на престола, с мен до себе си, а татко да управлява и двама ни завинаги. Наричат го «кралесъздателя». Той създаде Едуард, сега го унищожава. След това ще издигне Джордж.
Лицето й в огледалото е мрачно.
— Бих предположила, че ще си доволна да бъдеш кралица — казвам предпазливо. — А татко да спечели трона за теб.
— Когато бяхме малки момичета, които си играеха на кралици, не знаехме цената, която плащат жените за това. Сега знаем. Кралицата преди Елизабет, лошата кралица, Маргарет Анжуйска, моли за помощ краля на Франция на колене, като просякиня, съпругът й е в Тауър, синът й — принц без владение. Сегашната кралица се крие в Тауър, баща й и брат й загинаха на ешафода, обезглавени като обикновени престъпници, майка й очаква смърт на кладата за магьосничество.
— Из, моля те, кажи ми, че татко няма да изгори Жакета Удвил! — прошепвам.
— Ще го стори — казва сестра ми с мрачно лице. — Защо иначе ще я арестува и съди? Когато исках да бъда кралица, си мислех, че това е приказка, като в легендите, мислех си, че означава само красиви рокли и храбри рицари. Сега виждам колко е безмилостно. Това е игра на шах и татко ме използва като една от своите пионки. Сега ме използва на дъската, в следващия миг може да бъда захвърлена настрани, и той няма дори да помисли за мен, докато вкарва друга фигура в играта.
— Страхуваш ли се? — прошепвам. — Страхуваш ли се, че ще бъдеш захвърлена?
— Да — казва тя.
6
_Англия, есента на 1469_
Баща ми държи Англия в хватката си. Победоносен, той ни вика да споделим триумфа му. Майка ми, Изабел и аз отплаваме от Кале с най-добрия плавателен съд от големия флот на баща ми, и пристигаме в Лондон бляскаво и величествено като жените от новата кралска фамилия. Бившата кралица Елизабет се крие в Тауър, баща ми прехвърля бившия крал на Англия в замъка ни в Мидълхам, и го държи в плен там. В отсъствието на други придворни ние внезапно се превръщаме в център на Лондон, на кралството. Хората виждат, че майка ми и майката на краля, херцогиня Сесили, са навсякъде заедно, следвани от Изабел — двете най-видни жени на кралството и съпругата, която ще бъде коронована за кралица, когато се събере следващият парламент.