Тя трябва да ни въведе на вечеря, и дамите се подреждат внимателно зад нея: има си установен ред и е изключително важно да се постараеш да бъдеш на правилното място. Аз съм почти на девет години, определено достатъчно голяма, за да разбирам това, а познавам местата на всеки в реда на първенството, още откакто бях малко момиче в учебната стая. Тъй като ще бъде коронясана утре, тя върви първа. Отсега нататък тя винаги ще бъде първа в Англия. Ще върви пред майка ми до края на живота й, и това е още нещо, което не се нрави твърде на майка ми. След нея би трябвало да върви майката на краля, но тя не е тук. Тя е заявила безусловната си враждебност към красивата Елизабет Удвил и се е заклела, че няма да присъства на коронацията на една жена с долен произход. Всички знаят за този раздор в кралското семейство и сестрите на краля се подреждат в редицата без надзора на майка си. Изглеждат доста объркани в отсъствието на красивата херцогиня Сесили, която да върви начело, а кралят изгубва уверената си усмивка само за миг, когато вижда празното място, където би трябвало да е майка му. Не знам как се осмелява да се опълчи на херцогинята. Тя е не по-малко ужасяваща от майка ми, тя е леля на баща ми, и никой не престъпва волята на едната или на другата. Мога само да предположа, че кралят трябва да е много влюбен в новата кралица, за да се противопостави на майка си. Сигурно наистина безумно я обича.
Майката на кралицата обаче е тук; няма шанс тя да пропусне подобен миг на триумф. Тя заема мястото си със своята армия от синове и дъщери зад нея, с красивия си съпруг, сър Ричард Удвил, до нея. Той е барон Ривърс*, и всички шепнешком повтарят шегата, че реките прииждат. Наистина, те са невероятно много на брой. Елизабет е най-голямата дъщеря, а зад майка й идват седемте сестри и петимата братя. Взирам се в красивия млад Джон Удвил, застанал до новата си съпруга: той прилича на момче, което придружава баба си. Той беше впримчен в брак с вдовстващата херцогиня на Норфолк, моята пралеля Катрин Невил. Това е възмутително насилие: сам баща ми го казва. Почитаемата ми пралеля Катрин е направо древна, истинска развалина, но с висока стойност, почти на седемдесет години; малцина са виждали толкова стара жена, а Джон Удвил е млад, двайсетгодишен мъж. Майка ми казва, че така ще бъде отсега нататък: щом на трона на Англия е поставена дъщерята на жена, която не е много повече от вещица, предстои да видим някои тъмни дела. Ако коронясаш пеликан, той ще погълне в лакомията си всичко, което му попадне.
[* rivers (англ.) — реки. — Б.p.]
Откъсвам очи от изнуреното, набраздено от бръчки лице на пралеля си и се съсредоточавам върху собствената си задача. Работата ми е да внимавам да стоя до Изабел, зад майка ми, и да не настъпвам шлейфа й, в никакъв случай да не настъпвам шлейфа й. Аз все още съм само на осем, и трябва да се старая много, за да направя всичко както трябва. Изабел, която е на тринайсет, въздиша раздразнено, когато ме вижда как гледам надолу и тътря крака, така че пръстите ми да са под скъпия брокат, за да съм сигурна, че не е възможно да сбъркам. А после Жакета, майката на кралицата, майката на лакомата водна птица, надниква назад зад собствените си деца, за да се увери, че вървя където трябва, че няма грешка. Оглежда се наоколо, сякаш я е грижа за моето удобство, и когато ме вижда, зад майка ми, до Изабел, ми отправя усмивка, прекрасна като тази на дъщеря й, усмивка само за мен, а после се обръща назад, хваща под ръка красивия си съпруг и тръгва след дъщеря си в този миг, момента на пълния й триумф.
След като минаваме по централната пътека на голямата зала, покрай стотиците присъстващи, които се изправят и ликуват при вида на красивата нова бъдеща кралица, всички сядат и аз мога отново да погледна към възрастните на кралската маса. Не съм единствената, която зяпа новата кралица. Тя привлича вниманието на всички. Има най-прекрасните полегати сиви очи, а когато се усмихва, свежда поглед, сякаш се радва скрито на някаква възхитителна тайна. Крал Едуард я е настанил до себе си, от дясната си страна, и когато шепне в ухото й, тя се навежда толкова плътно към него, сякаш се готвят да се целунат. Това е изключително неприемливо и нередно, но когато поглеждам към майката на новата кралица, виждам, че тя се усмихва на дъщеря си, сякаш е щастлива, че те са млади и влюбени. Изобщо не личи да се срамува от това.