Почетните дами стоят в редица и се покланят, когато влиза баща ми. Старшите служители от домакинството ни следват в стаята, за да чуят новините. Зад тях идват слугите, гарнизонът на замъка, и онези от войниците, които са предпочели да дойдат да слушат, вместо да отидат да си починат. Баща ми говори достатъчно ясно, за да могат да го чуят всички.
— Потеглихме да подкрепим моите сродници — лорд Ричард и сър Робърт Уелс — казва той. — Те също са на моето мнение — че кралят се подчинява на кралицата и нейното семейство и че той е изменил на споразуменията си с мен, и че не е годен за крал на Англия.
Разнася се одобрителен шепот; всички тук негодуват срещу влиянието и успеха на семейство Ривърс. Джордж се качва на подиума и застава до баща ми, сякаш за да напомни на всички ни, че съществува и друг избор освен този вероломен крал.
— Лорд Ричард Уелс е мъртъв — казва мрачно баща ми. — Този вероломен крал го измъкна от свято убежище — той повтаря думите си, за да подчертае ужасното престъпление, извършено срещу законите на Бога и човека, — измъкна го от свято убежище и го заплаши със смърт. Когато синът на лорд Ричард, сър Робърт, строи войската си в боен ред, този вероломен крал уби лорд Уелс, преди битката дори да е започнала, уби го без съд и присъда, на полесражението.
Джордж кимва мрачно. Да нахълташ в свято убежище означава да подкопаеш сигурността и властта на църквата, да покажеш незачитане към самия Господ Бог. Човек, който полага ръка върху олтара на църква, трябва да знае, че е в безопасност там. Сам Бог взема такъв престъпник под своя закрила. Ако кралят не признава силата на святото убежище, то тогава той поставя себе си по-високо от Бог. Той е еретик, осквернител. Може да бъде напълно сигурен, че Бог ще го порази.
— Бяхме победени — изрича тежко баща ми. — Армията, свикана от Уелс, беше разбита от Едуард. Отстъпихме.
Усещам как Изабел слага студената си ръка в моята.
— Изгубихме? — пита тя невярващо. — Изгубихме?
— Ще се оттеглим в Кале и ще се прегрупираме — казва баща ми. — Това е временен неуспех, но не и поражение. Тази нощ ще си починем, а утре ще се подготвим и ще потеглим. Но нека никой не се заблуждава: сега вече се води война между мен и така наречения крал Едуард. Законният крал е Джордж от династията Йорк, и аз ще го видя на трона на Англия.
— Джордж! — изкрещяват войниците, вдигайки юмруци във въздуха.
— Бог да пази крал Джордж! — подсказва им баща ми.
— Крал Джордж! — отвръщат те. Готови са да се закълнат във всичко, стига да им го нареди баща ми.
— За Уорик! — Баща ми надава бойния си вик и те изревават в един глас след него: — За Уорик!
10
_Дартмът, Девън, април 1470_
Пътуваме с равномерното темпо на мулетата, които теглят носилката на Изабел. Баща ми е изпратил съгледвачи, които вървят зад отстъпващата ни армия, и те съобщават, че Едуард не ни преследва, за да ни прогони от кралството си. Баща ми казва, че той е ленив глупак и се е върнал в топлото легло на кралицата в Лондон. С бавни преходи стигаме до Дартмът, където ни чака корабът на татко. Изабел и аз заставаме на кея, докато товарят каруците и конете. Морето е толкова спокойно, че прилича на езеро, денят е горещ за април, белите чайки кръжат във въздуха и крякат; откъм кея се носи приятен мирис — тръпчивият дъх на сол, на съхнещи водорасли от мрежите, на катран. Почти мога да повярвам, че това е летен ден, а татко подготвя за нас плаване за развлечение.
Миднайт, черният боен кон на баща ни, е един от последните, поведени нагоре по дъсчения мост. Нахлузват чувал на главата му, за да не вижда несигурния дъсчен мост и водата отдолу. Но той знае, че го качват на борда на кораб. Кръстосвал е моретата много пъти, нахлувал е в Англия два пъти. Той е ветеран от множеството битки на баща ми, но сега се държи като плах, млад кон, дърпа се назад от дъсчения мост, изправя се на задни крака, та мъжете се пръсват, за да се спасят от размаханите копита, докато накрая успяват да му нахлузят примка на шията и да го натоварят на борда, без той да може да им се съпротивлява.
— Страх ме е — казва Изабел. — Не искам да отплаваме.
— Изи, морето е спокойно като езеро. Бихме могли да стигнем с плуване до вкъщи.
— Миднайт знае, че нещо не е наред.
— Не, не знае. Той винаги се съпротивлява. Освен това и той вече е на борда, в бокса си е и яде сено. Хайде, Изи, не може да бавим кораба.
Въпреки това тя отказва да тръгне напред. Дръпва ме настрана, докато дамите се качват на борда, а с тях и майка ни. Вдигат платната, подвикват заповеди и отговори. Вратата на кралската каюта стои отворена за нас. Джордж минава покрай нас, безразличен към страховете на Изи, татко дава последните си заповеди на някого на кея, и моряците започват да освобождават въжетата от големите железни халки на кея.