— Ако баща ни не се беше обърнал срещу краля, щях да родя бебето си у дома — продължава тя с негодувание. — Ако не бяхме отплавали в онзи ден, в онзи вятър, сега щях да държа в ръцете си бебе. А не нищо. Нямам нищо, и почти не ме е грижа за нищо.
— Ще имаш друго бебе — казвам, така ми нареди майка ми. На Изабел трябва да й се напомня, че ще има друго дете. На Изабел не й е позволено да се отдава на отчаяние.
— Нямам нищо — повтаря тя простичко.
Почти не помръдваме, когато по вратата отеква блъскане, един от стражите отваря двойните врати, и в стаята влиза тихо една жена. Изабел вдига глава.
— Съжалявам, почитаемата ми майка отсъства — казва тя. — Не можем да удовлетворяваме молби.
— Къде е графинята? — пита жената.
— С баща ми — казва Изабел. — Коя сте вие?
— А къде е баща ви?
Не знаем, но няма да го признаем.
— Отсъства. Коя сте вие?
Жената отмята назад качулката си. Потресена, разпознавам една от придворните дами на династията Йорк: лейди Сътклиф. Скачам на крака и заставам пред Изабел, сякаш за да я защитя.
— Какво правите тук? Какво искате? Кралицата ли ви изпраща? — Пробожда ме внезапен ужас, че е дошла да убие и двете ни и поглеждам ръцете й, пъхнати в пелерината, сякаш крие нож.
Тя се усмихва.
— Дойдох да видя вас, лейди Изабел, а също и вас, лейди Ан, и да говоря със съпруга на лейди Изабел, Джордж, херцога.
— За какво? — пита Изабел грубо.
— Знаете ли какво планира баща ви за вас сега?
— Какво?
Жената поглежда към мен, сякаш смята, че съм твърде млада да присъствам.
— Може би е по-добре лейди Ан да отиде в стаята си, докато говоря с вас?
Изабел се вкопчва в ръката ми.
— Ан остава с мен. А вие дори не би трябвало да сте тук.
— Дойдох чак от Лондон като приятелка, за да ви предупредя, да ви предупредя и двете. Дори самият крал не знае, че съм тук. Свекърва ви, херцогиня Сесили, ме изпрати да говоря с вас, за ваше собствено добро. Тя иска да ви предупредя. Знаете колко държи на вас и на вашия съпруг, любимия й син Джордж. Тя ми поръча да ви съобщя, че в момента баща ви урежда сделка с врага на Англия: Луи Френски — тя не обръща внимание на потресените ни лица. — И дори нещо по-лошо: той сключва съюз с Маргарет Анжуйска. Планира да обяви война на законния крал, Едуард, и да възстанови крал Хенри на трона.
Поклащам глава в мигновено отрицание.
— Никога не би го сторил — казвам. Победите на татко над лошата кралица, Маргарет Анжуйска, и спящия крал, Хенри VI, бяха историите от детството ми. Омразата и презрението на баща ми към тях бяха приспивните ми песни. Той водеше битка след битка, за да ги свали от трона и да ги подмени с династията Йорк. Никога, никога не би сключил съюз с тях. Родният му баща загина, сражавайки се с тях, а Маргарет Анжуйска постави главите на дядо ми и чичо ми, побити на копия, на стените на Йорк, сякаш бяха предатели. Никога няма да й го простим. Никога няма да й простим това, дори и ако й простим за всяка друга продажност и злина. Баща ми никога не би сключил съюз с нея след това. Тя беше кошмарът на детството ми; тя е наш враг до смърт. — Никога не би се съюзил с нея — казвам.
— О, да, би го сторил — тя се обръща към Изабел. — Дойдох като приятелка, за да предупредя вашия съпруг Джордж, херцог Кларънс. И да го успокоя. Той може да се върне в Англия; брат му, кралят ще го приеме. Майка му уреди това и иска да приеме и вас. И двамата сте обичани от династията Йорк, сега и завинаги. Джордж е следващият поред престолонаследник на Англия, все още е наследник на престола. Ако на краля и кралицата не се роди син, тогава един ден вие можете да станете кралица. Но — помислете си за това — ако баща ви постави предишния крал обратно на трона, вие ще бъдете едно нищо, и всичко, което сте изстрадали, ще бъде напразно.
— Не можем да се присъединим към Ланкастър — казвам почти шепнешком. — Не е възможно баща ни да обмисля това.
— Не — съгласява се тя лаконично. — Не можете. Тази мисъл е нелепа. Всички знаем това; всеки го знае, освен баща ви. Именно затова дойдох да ви предупредя. Дойдох при вас, не при него, и вие трябва да се посъветвате със съпруга си и да разберете кое е най-добре за вас. Херцогиня Сесили — вашата свекърва — иска да знаете, че трябва да се приберете у дома и тя ще ви бъде като майка, дори ако баща ви е враг на династията Йорк и на цяла Англия. Тя казва, че ако се приберете у дома, ще се постарае да се погрижат за вас подобаващо. Тя беше ужасена, когато научи за изпитанието ви по море — всички бяхме ужасени. Бяхме потресени, че баща ви, ви е въвлякъл в такава опасност. Херцогинята скърби за вас и е сломена от загубата на внука си. Това щеше да бъде първият й внук. Тя се затвори в стаята си и цяла нощ се моли за мъничката му душа. Трябва да си дойдете у дома и да позволите всички ние да се погрижим за вас.