— Уредил съм брак за теб — казва баща ми тихо.
— Какво?
Това е последното нещо, което очаквах. Толкова съм потресена, че се обръщам към майка си. Тя отвръща на погледа ми, напълно спокойна; явно знае всичко за това.
— Прекрасен брак — продължава той. Долавям възбудата под равните нотки на гласа му. — Най-прекрасният брак, който би могъл да бъде уреден за теб. Единственият подходящ брак за теб сега. Предполагам, че можеш да се досетиш кого имам предвид?
В отговор на зашеметеното ми мълчание той се засмива весело, засмива се на слисаните ни лица и възкликва:
— Познай!
Поглеждам Изабел. Само за миг си помислям, че може би си отиваме у дома, ще се помирим с династията Йорк и аз ще се омъжа за Ричард. После виждам намръщеното лице на Джордж и се убеждавам, че не може да е това.
— Татко, не мога да отгатна — казвам.
— Дъще, ти ще се омъжиш за принц Едуард Ланкастърски и ще бъдеш следващата кралица на Англия.
Разнася се трясък, когато Джордж изпуска ножа си на пода. Двамата с Изабел са замръзнали като омагьосани, взирайки се в баща ми. Осъзнавам, че Джордж се е надявал — отчаяно се е надявал — че лейди Сътклиф разпространява лъжливи слухове. Сега обаче изглежда, че е казвала само част от истината, а цялата истина е по-ужасна, отколкото някой от нас е можел да си представи.
— Синът на лошата кралица? — питам детински. Изведнъж всички стари истории и страхове нахлуват обратно в ума ми. Бях възпитана да мисля за Маргарет Анжуйска почти като за звяр, вълчица, яздеща начело на диви мъже, унищожавайки всичко по пътя си, в плен на ужасната си амбиция, влачейки след себе си един изпаднал в летаргия крал, който проспиваше всичко, докато тя разкъса Англия, уби дядо ми, чичо ми, опита се да убие родния ми баща в кухнята с шиш за печене на месо и накрая можа да бъде победена единствено от него и Едуард, нашият Едуард, сражаващ се горе на склона, сред снега в най-ужасната битка, която Англия е виждала някога. После, сама подобна на снежна вихрушка, тя отлетя, отвяна заедно с окървавения сняг, към студения Север. Заловиха съпруга й и го оставиха да спи в Тауър, където не можеше да върши злини; но тя и леденото момче, което бе заченато необяснимо как от майка — вълчица и спящ баща, не бяха видени никога повече.
— Принц Едуард Ланкастърски, синът на кралица Маргарет Анжуйска. Сега те живеят във Франция и имат подкрепата на баща й Рене д'Анжу, който е крал на Унгария, Майорка, Сардиния и Йерусалим. Тя е сродница на крал Луи Френски — баща ми старателно пренебрегва възклицанието ми. — Той ще ни помогне да организираме нахлуването в Англия. Ще победим династията Йорк, ще освободим крал Хенри от Тауър, а ти ще бъдеш коронясана за принцеса на Уелс. Крал Хенри и аз ще управляваме Англия заедно, докато той умре — дано светците го пазят! — а после аз ще напътствам и съветвам теб и принц Едуард Ланкастърски, които ще бъдете крал и кралица на Англия. Вашият син, моят внук, ще бъде следващият крал на Англия — а може би също и на Йерусалим. Опитай се само да си представиш това.
Джордж изхриптява и преглъща с усилие, сякаш се дави с виното си. Всички се обръщаме към него. Той кашля силно и се мята, не може да си поеме дъх. Баща ми изчаква, докато пристъпът му се уталожва, наблюдавайки го без съчувствие.
— Това е временен неуспех за теб, Джордж — признава откровено баща ми. — Но ти ще бъдеш втори в реда на престолонаследничество след принц Едуард и ще бъдеш шурей на краля на Англия. Ще бъдеш по-близо до трона на Англия, отколкото си бил някога, а семейство Ривърс ще са свалени от власт. Влиянието ти ще бъде безспорно, а облагите ти — големи — баща ми му кимва любезно. Дори не поглежда Изабел, която щеше да бъде кралица на Англия, но сега ще отстъпи първенството на мен. — Джордж, ще се погрижа да запазиш титлата си и всичките си земи. Не си в по-лошо положение, отколкото преди.
— Аз съм в по-лошо положение — отбелязва Изабел тихо. — Изгубих бебето си напразно.
Никой не й отговаря. Сякаш е станала толкова незначителна, че не е нужно никой да отговаря.
— А ако кралят още спи? — питам. — Когато пристигнете в Лондон? Какво ще стане, ако не можете да го събудите?
Баща ми свива рамене:
— Няма значение. Независимо дали спи или не, аз ще управлявам от негово име, докато принц Едуард и — той ми се усмихва — принцеса Ан се възкачат на троновете си и станат крал Едуард и кралица Ан, крал и кралица на Англия.