— Реставрация на династията Ланкастър! — Джордж скача на крака, с петна от малвазия по устата, с пламнало и зачервено от ярост лице, с треперещи ръце. Изабел предпазливо протяга ръка и я полага върху стиснатия му юмрук. — Нима минахме през всичко това, за да възстановим на трона династията Ланкастър? Нима се изправихме пред такива опасности по суша и море, за да поставим Ланкастър отново на трона? Нима предадох брат си и измених на моята династия, на Йорк, за да кача Ланкастър на престола?
— Династията Ланкастър има повече основания да претендира за трона — заявява баща ми, отхвърляйки съюза с Йорк, който семейството му изграждаше и защитаваше в продължение на две поколения. — Претенциите на брат ти от името на Йорк са неоснователни, ако той наистина, както намекваш, е незаконороден.
— Обявих го за копеле, за да превърна себе си в следващия наследник на трона — изкрещява Джордж. — Борехме се да поставим мен на престола. Злепоставихме Едуард, за да докажем моето право. Никога не сме злепоставяли моя род, никога не сме оклеветявали Йорк! Никога не сме твърдели, че някой друг, освен мен трябва да стане крал!
— Не можахме да го направим — казва баща ми примирено, със съжаление, сякаш говори за битка, изгубена много, много отдавна, в далечна страна, а не в Англия, и то едва тази пролет. — Опитахме два пъти, Джордж, знаеш. Едуард беше твърде силен за нас, твърде много хора бяха на негова страна. Но когато кралица Маргарет е в съюз с нас, тя ще изведе на бойното поле половин Англия, при нас ще се стекат всички лордове, които преди са симпатизирали на Ланкастър, дребните дворяни — привърженици на Ланкастър, които никога не са харесвали брат ти. Тя винаги е имала силно влияние на Север и в Централните графства. Джаспър Тюдор ще спечели Уелс на нейна страна. Едуард никога няма да може да победи съюз, състоящ се от теб, мен и Маргарет Анжуйска.
Толкова ми е странно да чувам как нейното име вече не се проклина, а се изрича като име на съюзник — някога сънувах кошмари за тази жена, и въпреки това сега тя ще бъде наша доверена приятелка.
— Сега — казва баща ми — ти, Ан, трябва да отидеш с майка ти и да се срещнеш с шивачките. Изабел, ти също можеш да отидеш, всички ще получите нови рокли за годежа на Ан.
— Моят годеж?
Той се усмихва, сякаш смята да ми достави най-голямата радост.
— Ще се сгодиш сега, а сватбата ще се състои веднага щом получим разрешението от папата.
— Ще бъда сгодена незабавно?
— Вдругиден.
13
_Катедралата в Анжер, 25 юли 1470_
Пред високия олтар в катедралата стоят две безмълвни фигури, хванати за ръце, полагащи своите обети. Светлина от големия прозорец зад тях осветява сериозните им лица. Те се накланят един към друг, сякаш си обещават както вярност до смърт, така и любов. Прегръщат се плътно, сякаш за да бъдат сигурни един в друг. Някой, който наблюдава отстрани, би могъл да помисли това за брак по любов, съдейки по вперените им погледи и близостта им.
Това са онези големи врагове, баща ми и Маргарет Анжуйска, застанали един до друг. Това е великият съюз; нейният син и аз ще осъществим с телата си този обет на нашите родители. Първа тя полага длан върху частица от Христовия кръст — частица от истинския кръст Господен, донесен тук от Йерусалимското кралство — и дори от дъното на катедралата мога да чуя как ясният й глас изрича клетва за вярност към баща ми. После е неговият ред. Той поставя ръка върху кръста, а тя я намества, уверявайки се, че всяка част от дланта и пръстите му е върху свещеното дърво, сякаш, дори сега, в самия акт на сключването на съюза им чрез клетва, не му се доверява. Той произнася клетвата си, после те се обръщат един към друг и си даряват взаимно целувката на помирението. Те са съюзници, ще бъдат съюзници до смърт, положили са свещена клетва, нищо не може да ги раздели.
— Не мога да го направя — прошепвам на Изабел. — Не мога да се омъжа за сина й, не мога да бъда дъщеря на лошата кралица, на спящия крал. Ами ако техният син е толкова луд, колкото казват всички? Ами ако ме убие, ако нареди да ме обезглавят, както стори с двамата лордове на Йорк, които опазиха баща му? Говори се, че той е чудовище, с кръв по ръцете още от детинство. Казват, че убива хора за забавление. Ами ако ми отсекат главата, както отсякоха тази на дядо ни?
— Тихо — казва тя, като взема студените ми ръце в своите и ги разтрива леко. — Говориш като дете. Трябва да бъдеш смела. Ще бъдеш принцеса.
— Не мога да вляза в рода Ланкастър!